Звучиш като психолог... Много харесвам психологията, но не понасям психолозите :))) И знаеш ли защо. Защото те търсят и ти продават решение. А мен решението не ме интересува. Мен ме интересува причината. Тя е абсолютната, решението е относително.

Аз съм стигнал до заключението, че всеки се "храни" с различен вид енергия и емоции. Някои "храни" са общоприети и сметнати за "нормални", други - не чак толкова, трети - напълно отречени. За мен самата психология може да бъде обект на психологията. Именно това й е интересното.

Като всяка храна, и с енергийната храна може да се злоупотребява. И то не само с тоя вид който обществото порицава, а с абсолютно всяка. Дали някой е преминал границата понякога е много трудно да се каже, защото е относително. Психолозите, много искат да вкарат всички в определен стереотип. Винаги се сещам Досиетата Х и Скъли, с нейните постоянни опити да вкара Мълдър в правия път и да обясни всичко с травмата от отвличането на сестра му :). Понякога, някои крайности са ни необходими, защото виждаме животът по по различен начин. Идеалният вариант е човек да осъзнава какво и защо прави. И дали му е неоходимо, до какво води. Хармонията и балансът са градивни. Но както всички ние знаем, животът не се гради единствено на балансът, но и на дисбалансът. Тези две сили действат заедно, за да създадат животът. Така че, "човек трябва да се чувства в хармония със себе си" е от онези философски клишета които ни се иска да бъдат верни, но практически това е само едната страна на монетата. Другата е точно това което отричат. И философиите не могат да се справят точно с това - с противоречията в животът. Как той се гради, на взаимно изключващи се неща.