|
Тема |
Re: Паническо разтройство [re: nqma] |
|
Автор |
blood2 (член) |
|
Публикувано | 02.11.08 01:00 |
|
|
ще цитирам мнението си от друга тема
"Според мен във всеки има личностнни и емоционални натрупвания,
в живота има много тънки моменти когато може да събираш капка по капка тези натрупвания,да ги съхраниш в себе си за да израстне от тях
твоята увереност"
Аз черпя енергия от песните,от радостните и приятни песни,
някак си може би имам страх от грубите думи и викането и го компенсирам
като си пускам многократно приятни песнички
Понякога пък филми тотално променят възгледите ми
Опитвам се да приема следната философия,че има и по-страшно нещо от това
да умреш и да се жертваш,
по-страшното е ако не приемаш съдбата си
Почувствах и усетих тази философия от източните народи и религии от Азия
Все още не съм достатъчно силен за да се справя с проблемите си ,
но се надявам че мога да се пожертвам,да се боря срещу стадото животни
И вярвам че мракът които се спуска е само във моето въображение, че ако съм
достатъчно силен дори и да се е спуснал мрака,пак ще стане полу-светло
за да може да се махна от джунглата и ужаса
Твоят път не е отъпканият път на другите,ти трябва да пресичаш множество пътища или да се криеш от злото,и да намериш себе си , посоката и пътя
На едни хора пътят е начертан и те се придвижват с коли,
на други трябва сами да си проправят път,да се мъчат и смразяват от страх,
за тях нарочно другите хора са създали джунглата,за да ги унищожът
Много взех да философствам за теми които още не съм си изяснил,надявам се
да съм те накарал да се замислиш
И още нещо трябва да се промениш и физически нещо,
може би кожата,мускулите или нещо друго,
защото в депресията сякаш или енергията изтича от теб
или се събира прекалено много и избухваш в гняв
Аиде накрая и една песничка,може би с малко гротески усмивки
Как се смеят хищниците,може би пък някога и на тях ще им станем приятели
"ну а дружба начинается с улыбки" яка мисъл в песента
От улыбки хмурый день светлей
От улыбки в небе радуга проснется
Поделись улыбкою своей
И она к тебе не раз еще вернется
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
и кузнечик запиликает на скрипке
С голубого ручейка начинаеся река
ну а дружба начинается с улыбки
От улыбки солнечной одной
перестанет плакать самый грустный дождик
Добрый лес простится с тишиной
и захлопает в зеленые ладошки
И тогда наверняка вдруг запляшут облака
и кузнечик запиликает на скрипке
С голубого ручейка начинаеся река
ну а дружба начинается с улыбки
Редактирано от blood2 на 02.11.08 01:04.
|
| |
|
|
|