Обичайна практика е определени кръгове в общество да се стараят в предпазването на спокойните създания от излизане извън проходилката, в която са ги напъхали. Винаги им показват "опасността", която ги грози ако се опитат да ходят сами. Естествено, страшните примери ги правят предпазливи и ги отклоняват изобщо от по нататъшни опити. Но също така е вярно, че само този, който се самопросвети, няма да се страхува от сянката си. И трето - някои хора превръщат страха си в средство за манипулиране на другите. Това е само зов за внимание и това е, което се крие зад фобията.

Предложих едно възможно решение, но справянето с генофобията или конкретният проблем е в ръцете на самите проблематици.