Накара ме да вярвам това, че видях истината. Хората сме глупави малки животинки, които обаче се мислят за голяма работа. Въобще не виждаме, че нашите животински инстинкти управляват целият ни живот. Погледни например група говорещи хора (и от двата пола). Виж жестовете и мимиките им, заслушай се в разговора им. По какво се различават от група мъжки и женски маймуни? Малки флиртчета, закачки, жестове... Помисли си за собствените си усещания когато водиш разговор - ако е с мъж - привличане (дори и подсъзнателно); ако е с жена - конкурентни отношения.

Помисли си колко хиляди, милиони, милиарди малки неща ти влиаят, без никога да се замисляш за тях. Помисли си как се е формирала личността ти. Помисли си по какво си приличаш откакто си била дете до сега. Нима не разбираш? Цялото ни поведение се влияе от външни фактори.

Колко са глупави хората. Защо чувството за притежание значи толкова много за нас? Понякога толкова сме привързани към някой предмет, че едва ли не го имаме за част от тялото си. Примерно ако някой дойде у вас и изхвърли телевизора ти през прозореца, ще изпаднеш в ужас "олеле, телевизора ми". Защо е толкова важно притежанието на вещи? Заради чувството за притежание и желанието да се притежава повече са водени всички войни в историята. Извод - животински мотиви.

Ние смятаме своите материални атрибути за част от своята личност. Ти казваш "това е моят телефон" също както "това е моето съзнание" или "това е моята душа". В ежедневието си не правим разлика между материалните неща които притежаваме и собствената ни същност. Какво изобщо означава да притежаваш нещо? То просто си съществува там в света, също както самият теб.

Доброто за един е лошо за друг. Ако един бос дава по-малки заплати за да печели повече за себе си, това е добро за него. Но лошо за служителите му. Ако една държава нападне друга и си възстанови територия, загубена преди 1000 години това е добро за нея. Но лошо за другата. Защо единият да е по-важен? Кой е прав във случая с държавите? Чувството за загуба е свързано с чувството за притежание. Ако в съзнанието си ти приемеш, че никоя вещ не е твоя, а само временно я ползваш, тогава няма да страдаш като я изгубиш.

Едно и също събитие може да се възприеме и като добро и като лошо за различни хора. А събитията които стават далеч от нас въобще пък не им придаваме такива емоционални краски на добро и лошо. Всичко това е свидетелство, че в действителния свят добро и зло не съществуват.

Освен това - как един всемогъщ Бог може да се влияе от събитията, че да са за него добри и лоши? А истинския Бог е всемогъщ нали? Истината е, че за Бог събитията нямат стойност на добри и лоши. Той по никакъв начин не е зависим от тях.