Значи до 100 милиарда години хич няма да се разпадне Вселената. Тя е доста издражлива, макар и не вечна. Ще се намери място и за нас. Слънцето ще гръмне след 5-6 милиарда години, но това не вярвам да е голям проблем тогава. Само 10-20 години след началото на първите космически полети човекът стъпи на луната. Да не мислиш, че след 5 милиарда години няма да можем да си построим кораби, които да ни отнесат до друга планета? Недей така, аз се надявах да е само след 1000-2000 години най-много. Човечеството ще се разпространи не на една, а на много планети и ще наброява квадрилиони души. Това виждам аз в бъдещето.

Значи според мен, в момента на смъртта настъпва едно разливане на личността. Енергията, която дотогава е представлявала съзнанието ти, се слива с всички процеси в окръжавашата те среда. Тогава преставаш да изпитваш чувства, преставаш да мислиш. Нищо няма повече значение за теб. Може да звучи ужасно, но това е според мен смъртта.

"За законите и частичките,аз го разбирам така-летят си частичките -ту са тук ту са там и така летят ,че утре както си вървиш и пада нещо върху главата ти и теб вече те няма,т.е никога не знаеш дали сутринта като си излязъл ще се прибереш отново..Или пък частичките така се нареждат ,че малко са тези които си умират от естествена смърт в леглото на нормална старческа възраст.
Сеаг сигурно хептен задълбах и още повече те обърках,вярвай ми и аз се чувствам така. "

Не разбрах точно какво объркващо има тука. Какво странно има в това, че частичките понякога се нареждат така, че някой бива ударен от тухла? Или пък, че хората рядко умирали от естествена смърт? Според мен няма нищо странно че така става. Че те частичките понякога така се нареждат, че избухват цели звезди ако става въпрос. Огромни звезди широки милиони километри. Може би цели цивилизации биват пометени за секунди, без дори да разберат какво им се е случило. Какво странно има?

Никой не убива никого "вместо Бог". Нали той е заложил как точно да се движат частичките? Всичко, което става си е точно по неговия предварителен план. В такъв случай, много ясно защо не му пука ако някой бъде убит. Той всичко най-грижливо е запланувал - точните събития в точните моменти и на точните места. Но ще попиташ: "Щом всичко знае, значи нищо не му е интересно. Щом не му е интересно защо му е да го прави?". Пак ще повторя - Бог не е личност. Той хич не прилича на нас. Не са му необходими мотиви за действията. Това, че не е личност означава, че няма чувства, не мисли, няма емоции, няма и желания. Знам че е трудно за проумяване. Аз стигнах до този извод като тръгнах от единственото сигурно нещо - че Бог е всемогъщ. Чрез задълбочени разсъждения открих, че един бог, който има чувства и желания няма как да бъде всемогъщ - той ще бъде зависим. Само Бог, който не се интересува от нищо, няма мисли и мотиви, може да съдържа всичко в себе си и да бъде всемогъщ. Значи такъв трябва да е истинският.

Това, което си ми споделила накрая - щом си ми го споделила тук, значи е достъпно за още много хора. Фактически го сподели с всеки, който прочете темата.

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni