И аз се присъединявам към последното мнение - съвета, който си получил.
Вярно е, че мъжете отдават по-голямо значение на 'сексуална страна на нещата' от колкото жените.. но като че ли това трябва да е валидно само за определен период от време - от пубертета до онзи момент, в който узряват достатъчно, за да разберат кои са и другите неща, които крепят.. даже нещо повече - изграждат връзката.
Тези неща имат общо с нагона, но не може да се сложи знак за равенство.

От друга страна момичетата също претърпяват трудна метаморфоза.. Ние сме по-емоционални и голяма част от нас са по начало твърде невъзприемчиви към онзи типично мъжки (или по-скоро мъжкарски / мачовски) тертип мислене - "сексът на първо място".. Така както и вие често не разбирате нашата наивна чуствителност например.

Лошото е че има мъже и жени, които наистина никога не минават на следващото стъпало.. Понякога водени от съвсем съзнателно желание - зависи какви са ти ценностите, нали?
Въобще в това отношение - варианти бол.

Извини ме за "терминология" - не съм спец, говоря на базата на житейски опит.

Невъзможността ти да намериш подходящата, перфектната, плода на твойте фантазии - и да и се наслаждаваш по някакъв начин, дори и индиректно.. дори и не стигайки до онзи най-последния етап на отношенията.. хм, вероятно (така мисля) е фиксирал това желание в тебе.
Разбира се, че не можеш така лесно да се откажеш от нещо, за което си чакал години.

Не се почва с такива неизпълними цели за каквото и да се отнася, камо ли за нещо толкова трудно и дълбоко спотаено..
По скоро - лека по лека.. с малки крачки и едно на ум.. Иначе желанието да се откажеш е толкова огромно и смазващо, че шансът да му се устои е минимален..

Но не тръгнах да отговарям на поста ти, за да те поучавам.
Искам да ти кажа, че наистина тъмните фантазии на всеки - дори и на онези "фактически'' нормалните, попадащи в усреднените категории, са факт! Всеки ги има.

Наистина - дали с черен, дали с два, дали с две близначки, дали с възрастна развратница, дали с малки неопитни момичета, дали с белезници, дали с на публично място, дали с животно.. - всеки таи тези желания в себе си и към какво го тласкат те, зависи от вродените му наклонности, от преживените неща в онея годи, когат осме още склонни на най-силен афект и тн.

Ти можеш да си отдъхнеш поне за едно – не си превъртял, не си ненормален.
Именно страха ти, от това което се е случвало – го е фиксира още по-силно у тебе. Странно е, не мога да го изведа абс. точно логически, знам обаче, че е така...
Но Извинявай ако се чустваш като на дисекционната маса при такива думи. Не е това главната цел.

Искрено се надявам, че ще намериш отново у себе си онова желание да обичаш някого (мисля, че си състрадателна натура м/удругото) и ще оцениш и другите качества на партньора си.. достатъчно силно, без да очакваш от него префектност.

Аз бих отишла на терапевт (и съм го правила, заради своите собствени “странности”)
Никога не съм искала да приличам на другите, да загърбя уникалността на собствените си желания, на собствения си начин на мислене.. Но съм се старала да го променям така, че да не ми пречи, да не съм му подвластна без контрол, да не робувамн на страха и тн..
Затова не мисли, че те съветвам да се пречупиш, да се изхвърлиш на боклука и да си купиш ново ‘аз’ при някой терапевт за 20 / 30 лв на час.
Хм, знам, че говоря общо, но се надявам да ме разбереш правилно – трябва да се обикнеш.. не да се мислиш за неудачник, чудак, различен, за психопат.. и тн.
Аз разбира се не мога да съм сигурна що за птица си, но така – четейки писанията ти из форума, забелязах , че си готин Човек.
Затова и намерих тея 20 минути да изпиша две страници. ;))


Пожелавам ти кураж, пък каквото е писано – следвай си мечтите.

Един от моите ‘любими’ алпинисти (не е най - великия, но с нещо ме впечатли още от първите 5 реда прочетени за него в едно списание..) наскоро умря на един 8-хилядник, всъщност предпоследния, който му оставаше от общо 14те такива.
И се сетих тогава за една фраза от негово интервю – ще ти я пейстна :
“След 80 г. хората сигурно ще се качват на Еверест с хеликоптери и въжени линии. По време на изкачването сигурно ще можете да чуете, че някой казва: “Ей, спомняте ли си, че по-рано онези немити задници са рискували да загинат в лавина или буря?” И някой ще се съгласяват, а други недоверчиво ще кимат с глава. За щастие, аз няма да съм жив, за да видя всичко това.
...
Изкачванията в Хималаите се смятат за безполезни и глупави, защото трябва да се изпотите, за да осъществите мечтата си. Дори може да загинете – сякаш ще живеете вечно, ако не сте алпинист.”

Понякога цената на мечтата т.е. манията е твърде скъпа.. Но пък щом останалото е безлично, ако я няма.. Какво друго ти остава, освен да я търсиш нали? ;)

Но не се Изтезавай психически поне. Късмет