|
|
| Тема |
 Трансфер на данни. Интерпретация. Протокол |
|
| Автор | Numberous (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 27.05.08 18:50 |
|
|
|
Сетивата на всеки индивид са неговите лични устройства за приемане на данни от заобикалящата го среда. След като в сетивата постъпи информация тя бива изпратена до мозъка във вид на електрически импулси по нервни окончания. При постъпване на данни в главния мозък незабавно и автоматично (тоест подсъзнателно) започва операцията интерпретация на данните. Тя се състои в следното: между различни участъци в мозъка бързо се изпращат и приемат милиони ел. импулси. Търси се прилика с информация с която мозъкът вече разполага. Ако такава прилика бъде установена данните се запаметяват по начин подобен на приличащите на тях и на места близки до тях. Чак тогава се изготвя репорт за съзнанието. Ако не бъде установена никаква прилика между новите и старите данни, новите се запаметяват по различен начин (става въпрос за електрични заряди) и на нови места.
Информацията в мозъка е картотекирана и на всеки блок с подобни данни се слага някъкъв етикет. При постъпване на данни отначало се намира груба прилика с вече наличните. По-нататък данните подлежат на доуточняване и по-точно картотекиране. Докъде уточняването ще приключи - вероятно зависи от конкретния мозък. Някои мозъци притежават по-голям приоритет за уточняването, други - по-малък.
Разбира се всеки човешки мозък е уникален. Никои информатични блокове в два мозъка не са еднакви. Самите налични данни за сравняване са различни у различните индивиди, в зависимост от точните им преживявания. Процесът интерпретация е по същество еднакъв. Но при всеки два различни мозъка, дори при еднакви входни данни, интерпретацията ще даде различен резултат.
При това едни мозъци са по-богати на един вид сходни данни, други мозъци на други. Мозъкът има приоритет да проверява за прилики първо там, където най-често ги е намирал досега. А за различните хора това са различни дялове.
Самият ред, покойто се проверяват различните участъци от мозъка на един индивид в зависимост от неговите приоритети, аз наричам протокол (по идея на един приятел). Всеки индивид има различен протокол за проверяване и картотекиране на постъпващите данни. Оттам при еднакви предпоставки, 2-ма различни човека могат да стигнат до различни изводи.
Всъщност изводите винаги се различават при отделните индивиди, макар и в различна степен. Различните, уникални протоколи водят до различни интерпретации за заобикалящата среда. Дори двама души да мислят, че са се разбрали отлично по даден въпрос, всъщност всеки от тях би имал различни емоции свързани със събитието.
Като по-малък подценявах различната интерпретация. Може би много хора в първата си споделена любов (примерно) са мислели наивно, че другия изпитва същите чувства като тях. Може би някои остават цял живот с това впечатление. При такива хора доуточняването на постъпващите данни не е с голям приоритет и не разсъждават дълго защо им се е случило това или онова.
Единственият извод, до който можах да стигна в размишленията си защо първата ми любов не е провървяла е, че чувствата не са били взаимни. А изглеждаше така - ооо как изглеждаше!
Всъщност живота непрекъснато ми подсказва за нови, неподозирани различия в индивидите. Някои от тях са от фундаментално естество и за това са радикални за съзнанието и трудно се възприемат.
При всички тези различия се чудя как изобщо установяваме някакъв контакт помежду си? Установяваме ли контакт всъщност? Или всеки си живее в свой собствен уникален свят, интерпретирайки постъпващите данни по строго специфичен начин достъпен само за него?
Протоколът ли е всъщност личноста?
Всъщност протоколът включва и други процеси на които се подлагат данните, преди да се изготви доклад за съзнанието. Филтрация примерно е един от тях. Ако някой данни са опасни за психическото състояние на индивида, мозъкът просто не ги излага в доклада. Нима при вида на действителността всеки би полудял?
Е, надявам се темата да ви е интересна
| |
| |
| 
|
|
