|
Основна цел на съвременния индивид - да бъде добре приеман в обществото, да бъде уважаван, изслушван, зачитан.
Основен способ на съвременния човек за постигане на основната цел - лицемерие.
Примерна дефиниция за лицемерието: "Винаги, когато съобразяваме мнението, думите и/или действията си с това/тези на други хора, с цел да получим или запазим тяхното благоволение (благоразположение към самите нас), проявяваме лицемерие."
Защо лицемерието е лошо? Лицемерието изключително възпрепятства осъществяването на пълния умствен потенциал на човечеството. Един цитат от Айнщайн "Малцина са тези, които виждат със собствените си очи и чувстват със собствените си сърца".
Положението според мен е крайно тревожно. Не че може да се направи нещо. Това е просто един анализ.
Крайното ми заключение е, че много малка част от хората са наистина разумни същества. Разумът на повечето е просто имитативен - учат се от други как да използват вече измислени способи и до края на живота си ги имитират. С други думи паразити. Знам че е крайно, но не бих се отрекъл от него. Ако трябва да говоря в цифри, един процент от населението ще се окаже твърде голяма мярка ако трябва да посоча истинските разумни индивиди. Не съм сигурен че даже един на милион би ми свършило достатъчно добра работа. При такива мащаби, както се досещате, не се надявам много-много да получа особенна подкрепа на мнението си тука. Но може пък да остана изненадан.
Няколко примера. Сигурен съм че всеки е наблюдавал много пъти в живота си следното. Нека вземем една компания от хора. Към един член на групата някак си се оформя негативно или пренебрежително отношение от страна на останалите. Всеки от своя страна лично потдържа това отношение за да не се окаже в същото положение като пренебрегваният, без да има някаква друга собствена причина да се отнася зле с този човек. Аз лично мога с чиста душа да заявя, че никога през живота си не съм попадал в компания, в която да не се наблюдава описаното явление.
Нещо друго. Ако в разговор на няколко (или много) хора, някой изкаже мнение, което е в разрез с някакви утвърдени в групата ценности, към него веднага се оформя негативно отношение от останалите. Без разсъждение, без подлагане на съмнение валидноста на ценностите, всеки индивид от компанията ЛИЧНО изпитва неприязън към различният. Това отново с цел да избегне неприязън към самият себе си.
Нещо друго. Много хора в днешно време бъркат понятията "самочувствие" и "високомерие"(или надменност). тези понятия в известен смисъл са противоположни. Високомерието ВИНАГИ е външният израз на комплекса за малоценност. Човек винаги сравнява другите със самият себе си. Ако някой има ниско мнение за себе си, той си казва "Кво да им уважавам на другите, нали ги знам, същите като мене са". Но ако човек има високо мнение за себе си, тоест ако има истинско самочувствие, то си казва "Знам, че съм много интересна личност, другите би трябвало да са подобни на мене. Трябва да ги изучавам внимателно и да ги уважавам".
Още един важен въпрос. Какво ще кажете за твърдението "Всеки е длъжен да търпи другите, доколкото е способен да търпи себе си"? Никога не бива да бъдем критични към останалите, там където бихме били толерантни към себе си.
Колкото и години да живея на този свят никога не ще мога да разбера, защо за някого е толкова важно да бъде приеман от другите, та чак би преиначил собственото си мнение. При това в повечето случаи съвсем не става въпрос за безобидно лицемерие, а именно за такова, което ще навреди на някого. освен всичко друго лицемерието вреди най-вече на самите нас и ни пречи да развием собствения си потенциал. Естествено то се явява някакъв вид защитна реакция, но в случая не само безполезна, но изключително вредна. На всеки "съвременен човек" горещо бих препоръчал чести основни преразглеждания на ценностната система и създаване на филтър за отсяване на вредни предразсъдъци.
Само си представете на какво би била способна човешката раса, ако напълно се освободи от лицемерието! Ако всеки сам подлага на проверка ценностите си и изказва мнения несъобразени с предразсъдъка дали ще се харесат на останалите. Резултатът би бил нещо подобно на раса от гении (без да преувиличавам).
Това разбира се е едно идеално положение, а като такова съответно невъзможно. Не само не всеки може да се оттърве изцяло от лицемерието, ами даже никой не би могъл. Да не си лицемерен изобщо е един идеал. лицемерието се поражда от нужди. Някои от тях доста основни. Примерно лицемерието в междуполовите отношения. Всеки е готов на определени жертви в принципите си за да бъде забелязан от някой предварително набелязан обект от другия пол. Разбира се в света има и отшелници, отдали се на размисъл и откъснали се нарочно от съблазните на обществото. Но всъщност отшелничеството е бягство. В момента в който решиш да станеш отшелник, ти се пречупваш (ако разбира се отдавна не си се пречупил) и си казваш " Признавам, че не бих могъл да живея в обществото без да се съблазнявам и без да бъда лицемерен".
И прочее, максималното, което човек би могъл да направи, най-оптималния вариант, е само ДА СЕ ОПИТВА да не бъде лицемер. Всеки трябва да осъзнае като своя ЛИЧНА ценност, че да има собствено мнение по различните въпроси е далеч по-важно, отколкото това, да съобразява мнението си с другите, с цел да бъде одобряван и харесван. А това вече е нещо. Ако си мислите че всеки се стреми да не бъде лицемер, жестоко се лъжете...
|
Основи на съвременното общество
