|
Благодаря и на теб, -майкъл,
Прав си, съвсем си прав...чудесно знам, че да се живее с емоционално нестабилен човек не е лесно. Постоянно се питам доколко съм права или греша в преценките си.
Но аз се старая, наистина се старая, стискам зъби, за да се справям и единственото, което искам е да мога да поговоря за себе си, да се сгуша за малко, да ме погалят...Нещо, което никога не се случва. Когато всичко е наред съпругът ми е доволен да си дойде и да си почива, когато има проблем с детето е ужасно недоволен, че очаквам и той да се включи в него или ако го остави на мен, поне да ме подкрепи емоционално. По пренцеп той е много нарцистичен човек който никога не се интересува как съм и какво става с мен, дори ако съм болна (или ако ми е хубаво и искам да го споделя, а това не би трябвало да тежи, нали)
Не поема нищо, а носи пари- ами не поема нищо, освен носенето на пари и игра с детето, което наистина оценявам. Обаче аз също нося пари, макар и по малко, но освен това чистя, пазарувам, готвя, пера, храня, обличам, приспивам, водя на детска градина детето, взимам от, възпитавам, изслушвам, лекувам, не спя, когато е болно...Даже ако приемем, че си мерим на везни кой какво прави, пак не е по равно. Но аз не мисля, че хората трябва да мерят и нямам против да поема повечето работа, щом той носи повече пари. Обаче ми се иска някой да каже благодаря понякога или просто да ми се зарадва или просто вечер да се сгуша и да му разкажа как мина деня, а той да ме изслуша...Което никога не става. А и един баща опеделено трабва да е много повече за детето си от финансов донор, както и един съпруг за жена си, нали?
Раздялата ...е единственият смислен изход - между нас няма топлота, няма близост, един случаен човек би бил по-отзивчив поне от възпитание ( е някои случайни хора), имаме различни ценности, цели, желания, потребности...НО детето много го обича, а и той него, а аз съм твърде лабилна за да се справя по добър начин сама с детето...сега, може и да е зле, но поне някой тропа в другата стая......
Изглежда безизходно, ако не се стаблизирам, а колкото и да опитвам, винаги идва нов срив.......
Съжалявма, сигурно прекалих в изливането на негативни емоции
но пък затова писах тук, защото никой не е длъжен да ме слуша...а аз мога да изливам....
Е, спирам
|
Re: Какво значи : [re: _maycal]
