|
|
| Тема |
 Сама в къщи |
|
| Автор | Luda (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 12.01.08 18:57 |
|
|
|
Просто искам да излея болката си..едва ли това е важно за някого..но само тук мога да пиша..В къщи съм с мъжа ми и дъщеря ми. Тя е на 5 и от 8 седмици кашля. последно пи антибиотик и това не помогна. вече не знам къде да я водя и как да я лекувам. Имам тревожно разстройство, което се отключи с нейните болести. Непрекъснато ме е страх д.за нея, когато е болна, а когато е здрава ме е страх, че ще се разболее. Мъжът ми не понася страха ми, сърди се и когато най-много имам нужда от топлота и малко близост, той ми се ядосва. Няма на кого да се опра. Родителите ми никога не са ме искали, отраснала съм при бабите, и сега са готови да помагат с пари, но не и с нещо друго. Толкова самотна, отчаяна и нещастна се чувствам. Боря се с това, ходя на терапия, но не ми помага особено. Страхът увеличава самотата и болката, те поддържат страха..Не мога да се измъкна от това. Мъжът ми е чужд за мен човек, не е лош, но е напълно нечувствителен към мен - няма топлота, няма нежност, елементарен интерес. Същевременно самият той не е силен, не поема нищо нито за дома, нито за детето. Знае, че имам тревожно разстройство, но ме оставя аз да се занимавам с лечения и лекари. Сърди се, че изобщо искам от него нещо - той печели пари, това стига. Искам да се разделя с него, не мога да го обичам, боли ме от толкова отхвърляне и неразбиране, но не мога - детео го обича много, а и ако остана сама съвсем ще се скапя и това ще се отрази на детето. Няма на кой да се опра. На никого. Затова пиша тук. Извинявайте. Просто затворете това.
| |
| |
| 
|
|
