|
Тема |
Re: Моля ви за помощ!!! [re: STAMMER] |
|
Автор | SCH (Нерегистриран) | |
Публикувано | 10.01.08 23:31 |
|
|
Защото, докато се опитват да не си признаят, че са дебели, въобще не осъзнават колко са тъпи
И сега се сещам един психоаналитен виц - двама аналитици се разхождат край морето и чуват вик "Помощ.Давя се."Единият казва - Този човек има проблем, а другият отговаря-Да, но вече се е научил да говори за него.
Позволих си малко хумор, защото ти очевидно имаш чувство за хумор, а умението да се посмееш над себе си помага, особено в депресията. Та, когато се опитвам да се смея над себе си си спомням този виц. А сериозното в него е, че първата крачка към промяната е осъзнаването, че имаш проблем. Втората е готовността да го огледаш добре и да започнеш да работиш по него. Ти си направил първата, което далеч не всеки прави, в някакъв смисъл, по-лесно е да обвиняваш света и да си страдаш, отколкото да приемеш, че проблемът е в теб и да търсиш решение.(Е, един по-хубав свят би ни направил хора без проблеми, но..)
Това, което помогна на мен, и сега ще рискувам да бъда по-откровена е, че съвсем не случайно учих психология. И в хода на обучението ходих доста дълго на група за собствен опит, което си е на практика терапия. В момента ходя на индивидуална терапия и сигурно имам още доста път в тази посока. Но, може би не знаеш, че в целия свят обучението по психотерапия минава през собствена терапия. Така че терапията не е само за болните или по-скоро- всеки е малко болен (и малко здрав)
Не е нужно да учиш психология, разбира се, а ако терапията те смущава можеш да избереш просто група з асобствен опит - психодраматистите например често правят такива (можеш да видиш в act in play).
Искрено ти желая успех!
|
| |
|
|
|