|
Здравей, Стамер
Първо, ти си знаеш вътре в себе си, но все пак и аз да ти кажа, че от тази първа среща с теб , съвсем не те виждам като тъп, сдухан и пр. - изглеждаш интелигентен, чувствителен, с чудесно чувство за хумор (имам прдвид края ). Но е очевидно колко зле се чувстваш, каква треска те тресе вътрешно и колко огромни усилия хвърляш, за да се справяш - моите уважения за това, само който не го е преживял, не може да го оцени.
А аз съм преживяла струва ми се болки, страхове и самообвинения, омраза към себе си и света и още, още , още болка и страх, подобни на твоите.
пиша в минало време, не защото напълно съм преодоляла депресиите си, но..защото донейде съм ги превъзмогнала, донейде ги владея, донейде постигнах мир.
Хубавото е, че с възрастта нещата стават по-лесни или ти свикваш и понасяш повече, не знам, но...на 33 вече не боли толкова, вече имаш приятели, секс и работа и макар че пак те боли и пропадаш в дупки, вече не се давиш в тях.
Но, другото, което те съветвам съвсем сериозно е - психотерапия. Сега има много школи и вече не много, но някои наистина добри терапевти. Проблемът ти, ако прилича на моя, а мисля, че е така, е глъбинен, заровен дълбоко в теб и трябват време и целенасочени усилия, за да го решиш. Би могъл да помислиш и за групова терапия, тъй като там ще имаш подкрепата на хора с проблеми, а и ти ще можеш да им дадеш своята, ще можеш да общуваш и полека - лека - да бъдеш по-спонтанен без да се срамуваш.
Не мога и нямам право да настоявам, решението си е твое, но го казвам с дълбоко съчувствие, разбиране и убеденост.
Е, ако терапията никак не е приемлива, помисли за йога, тай-чи, айкидо, планинарска група - това са места, които ти дават едновременно среда, философия и енергия.
И, психологията го твърди, и съм убедена, че е така - Това, което не ни убива, ни прави по-силни1 - ти имаш шанса да бъдеш един много силен човек
|
Re: Моля ви за помощ!!! [re: STAMMER]
