Винаги съм била против ограничаването на устрема на дете да се учи и да пита. Няма глупави детски въпроси, нито у детето трябва да се насаждат срам от незнанието или внушение, че нищо не може и не знае и че не може да знае. Всеки родител си познава детето и би трябвало (друг е въпросът дали ще го направи) да му отдели нужното внимание и на разбираем за мъника език да му дава отговорите на въпросите му, а не да отлага отговора или с резки изказвания да бяга от отговорността да се занимава с детето си (защото това: "като пораснеш, ще научиш" е по същество бягство от ангажимента на родителя да даде възпитание на детето си).

Ако едно дете не получава отговори на въпросите си, то може да израсне с недоверие към родителите си. Това е най-бързият начин за един родител да изгуби доверието на детето си и да отчужди детето от себе си. Такова дете може да израстне, чувствайки се необичано и нежелано и да пренесе тези усещания в общуването си с другите, да ги набеждава, че не са способни да го разберат по принцип, без да се опитва да споделя. Изразът "Глупости" кара едно дете да чувства незначимост на личните си изживявания и нужди и го подтиска, което е неправилно да се случва, тъй като един човек първо трябва да обича себе си, ако иска и другите да го обичат.

Ако родителите често са повтаряли- "ти си малък и НЕ МОЖЕШ" без право на обжалване или възражения, детето израства често с недоверие в собствените си сили (прекалено свито) или в способността си да оценява ситуациите (да се втурне право напред с рогата на въпреки родителското НЕ МОЖЕШ, в опасна за мъника ситуация). Причината за невъзможността да се направи правилна преценка от една страна в липсата на опит у детето, а от друга е в отказа на родителя да оставя детето в определена степен само да преценява, под контрол, поведението си. Само "малък си и НЕ МОЖЕШ" не е достатъчно в този случай.

Може да попречи на усвояване на знания от училище и в живота. И може да създава големи проблеми в пораснал човек. Може да докарва страх от заемане с каквото и да било неизвестно (дали нова работа, дали ново запознанство и др.), човек се затваря в граници и отказва да взема инициатива, лидерска позиция, дори да има нужните знания и умения.

Питаш:
"Как ги преодолявате?"

Чрез научаване на вяра в себе си, в собствената си значимост, чрез себехаресване и себеприемане. От там и изясняване на отношението към другите: как ги възприемаме и какво искаме от тях (реално ли е исканото, нереално ли е) и по-смело общуване с другите. Това е като за начало.

Редактирано от chimera_ на 04.01.08 13:16.