|
|
| Тема |
 "Не ме занимавай с глупости!" |
|
| Автор | cтpaxливa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 03.01.08 15:46 |
|
|
|
"Не ме занимавай с глупости!" - чувала съм го предимно от майка ми навремето... когато например ме беше страх да отида на някой изпит ("разбира се, че ще го вземеш!", казваше без да изслуша доводите ми против); или като по-малка когато я питах безброй неща (на повечето, от които отговаряше изчерпателно) - защо Х прави така, а Y иначе - ако не беше нещо, което ще разбера като порасна, то беше глупости или срамота (как мога да питам такива неща)...
Никога не съм споделяла с майка си интимни и, много рядко споделям, морални проблеми/дилеми и тнт. С приятелките си също почти не го правя - не разчепквам проблеми, не се оплаквам, не мрънкам и др. Един ден като се замислих, установих, че според моето възпитание това са глупости! Обаче ми възникнаха големи проблеми и ми трябваше помощ, а аз не я търсех защото това бяха глупости. На следтинейджърска възраст трябваше да се уча да говоря за чувствата си и др. морално-интимни казуси. Колкото и да се дебна, все още откривам у себе си задръжки породени от етикета "глупости".
Отворих тази тема, защото ми е интересно да науча какво се счита за оптимално при възпитанието - къде е и как се постига баланса между "всичко мога сама и не занимавам хората с глупости" и "ах, каква съм чувствителна, елате да ме ожалите"? Какво са за вас "глупости"? Имате ли идея какви са задръжките ви породени от догмата "глупости/срамота"? Как ги преодолявате?
| |
| |
| 
|
|
