|
|
| Тема |
 нещо |
|
| Автор | cтpaxливa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 14.12.07 13:43 |
|
|
|
В един момент си дадох сметка, че не ми е приятно да живея сама и заживях с мъж, за когото след време се омъжих.
От години живея със съпруга си в чужбина, нямаме деца и не изключвам възможността един ден да се разделим. Независими сме финансово един от друг, имаме общи интереси и теми, но времето минава и мисля, че започнах да му омръзвам. За мен омръзването не е проблем, не изпитвам нужда от други мъже и знам как да се чувствам добре с моя. Усещам в себе си страх да остана сама, а това понякога ме кара да си мисля, че е една от причините да съм със съпруга си. Улавям се, че мисля за алтернативи и се опитвам да предвидя бъдещето развитие на нещата. Обръщам внимание на това, тъй като преди не съм го забелязвала в себе си - страх, несигурност и чувство за обреченост на самота. Неприятно е, започна да ми пречи да се отпускам и ме кара да се чувствам сякаш съм забравила или пропуснала да свърша нещо важно, изнервям се безпричинно, променям се по начин, който не ми допада. Не знам какво става. Защо е тоя страх? Когато мисля трезво мога с логика да стигна до заключението, че разделите са нещо нормално и живота продължава, но страхът остава. Веднъж се опитах да поговоря с него за това, но реакцията му беше "никой не знае какво го очаква в бъдеще и т.н.", а, мисля, имах нужда да чуя нещо затвърждаващо значимостта ми за него... Залутвам се в мисли за това как не съм незаменима и това ме потиска (въпреки, че знам - незаменими хора няма)...
Та така - проблем няма (никой не иска да се разделя с мен), но аз се тормозя и не мога да спра, въпреки че все още съм способна да си противореча разумно. Имам чувството, че в един момент ще потъна изцяло в страха си.
Има ли име това състояние? Как да се взема в ръце? Моля, коментирайте.
| |
| |
| 
|
|
