Когато излязох от университета се мислех за психолог, но в последствие имах възможност да уча и работя при прекрасни професионалисти и тогава прогледнах. Нямате представа какво е- да излезеш от рамката, да развиеш усещането в себе си, да имаш безоценъчно поведение и да виждаш как хората се преобразяват пред очите ти. Но това е и ужастно тежък път и за повечето неща няма логическо обяснение. Това е пътя обаче- това е психологията- лекуване, всичко останало е ..... статистика. Не е редно да слагаме хората в рамки, не е редно да диагностицираме и да смятаме. Човек не е машина. Така, че пътят е този за мен- психотерапия.

Психологията във всички университети в БГ е гола вода. Имам много познати колеги работещи в различни области, но много малко от тях са прогледнали в страната на слепците (сещате се за приказката). Когато и аз бях слепец за мен думички като- емпатия и безоценъчност имаха само логическо обяснение, но сега има и разбиране. В един момент това става начин на живот, една невероятна свръхсензорност, но е и много изтощително.

Вярвайте в психотерапията, но не на терапевтите ментета, а на истинските обучени специалисти. Обучавайки се и вие ако можете. Това е истината.