|
|
| Тема |
 Скоро ще лудна |
|
| Автор | Kykyвицa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 21.10.07 22:54 |
|
|
|
Не би трябвало да се ядосвам за това, но така или иначе се ядосвам. Баща ми постоянно се опитва да "ми прехвърли" брат ми. Омъжена съм, имам две малки деца, ходя на работа, която изисква допълнителна работа и в къщи. Под прехвърляне разбирам едно почти постоянно присъствие у дома-когато му е тъжно и е депресиран, безкрайни телефонни разговори-в стил монолози колко е труден животът, как никой не го разбира, тичане до тях веднага, когато той има нужда някой да го слуша, оплаквания как не му стигат парите, но категорично отказва да почне работа, защото не му е на нивото, обаждания и в службата-да водя едночасов разговор по служебния телефон не е от най-разумните неща...Тази плоча я въртим няколко години. Изгони жена си и детето си, защото...всъщност и той не знае защо. Не търпи никакви възражения-става много нервен и агресивен. Затова трябва съвсем кротко да му се мазним и да пълзим тихичко, докато той ни залива със сълзливите си истории. Последния път ни заяви че не иска повече да ни вижда, защото не го разбираме, т.е. не внимаваме, докато ни говори. Чашата преля, когато баща ми дойде да ни вдига по тревога детето ми да ходи у тях, защото той трябвало да се разсейва с нещо! Детето имаше на другата сутрин класно и аз категорично отказах. Баща ми люто се засегна и оттогава повече не ни се обажда. Казал на наши общи познати, че тъй като съм по-голяма, съм била длъжна да се грижа за брат си ??? Само искам да уточня, че той е на 37 години. Споделих си, благодаря на тези, които го прочетоха.
| |
| |
| 
|
|
