|
|
| Тема |
 кулата |
|
| Автор | .... (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 07.10.07 22:39 |
|
|
|
тик так тик так...времето изтичаше.....малко по малко.бавно но плавно.времето изтичаше.прозорецът,по точно процепът разкриваше тиха лоша сумрачно зелена картина.картина от поляни и плоски хълмове.арката на процепът беше толкова чиста,че ти се струва че е рамка на картината.картина от някой замислен художник.толкова дълбока.празна но дълбока.проста но богата.съвършенството е постигнато само тогава когато няма какво повече да се махне беше казал някой.може би е прав!не се виждат облаци,но може би усещаш че ти просто се намираш в един голям такъв....всичко е толкова спокойно ,че ти се струва,че е картина.....тъмно и светло зелени ливади застъпващи се една друга...хълмове забулени в мъгла която можеш блаженно да вдишаш.спокойствие което можеш да пипнеш.приказни мисли в приказно опиянена глава....приказни сетива...приказно усещане което можеш да видиш с душата си...което можеш да го вдишаш дълбоко усещайки как нежната мъгла прочиства всеки сънтиметър от теб.поемайки въздух ставаш част от картината.поемайки втори трети четвърти път слагаш поредния щрих....поредното вдишване вече не събужда толкова силно сетивата...душата...вече можеш да поемеш към следващия ъгъл на картината.
можеш да усетиш нежната влага по каменната стена.толкова е приятна че в един момент усещаш как галиш камъка така както би галил любим човек в този момент.разтриваш пръсти и ги доближаваш до лицето си..усещаш тази чистота...несравнима.несравнима с нищо друго.поемаш въздух......защото всичко е уникално
| |
| |
| 
|
|
