|
Здравейте,
Имам въпрос към психолозите, посещаващи този клуб...Възможно ли е, когато човек е в тежка депресия, това да започне да се отразява върху цялостното му състояние - дори физическо и умствено: чувствам ужасна отпадналост непрекъснато, главобол, много лесно се уморявам (дори само от седене в седнало положение), изтощавам се психически само при мисълта, че трябва да свърша нещо и поради това много неща просто не върша...Но това не е най-страшното...Най-много ме плаши това, че имам чувството, че съм останала без мозък...в смисъл, бавно ми върви мисълта; когато говоря с някого, особено ако ми зададе някой по-неочакван въпрос, реакцията ми закъснява или блокирам за малко на първо време; когато говоря, се случва да ми се губят думи; не винаги успявам да се концентрирам в разговора - буквално - това, което ми се казва влиза през едното ухо и излиза през другото. Всичко това още повече ме депресира и ме кара да се чувствам нервна. Когато просто си седя например, усещам, че погледът ми се е забил някъде в празното пространство, а мислите ми се лутат в различни посоки, без да мисля за нещо конкретно...като че съм някъде другаде, а не там, където съм.
Въпросът ми е, може ли да съм толкова погълната от собствените си мисли, от депресията и от мисълта за нея, че това да влияе толкова негативно върху концентрацията ми, способността ми да говоря/ слушам /действам??
Пропуснах да кажа за нещо, което съм забелязала: не винаги съм така, има случаи, в които говоря съвсем нормално - това се случва обикновено, когато съм в много добро или приповдигнато настроение - тогава и мисълта ми тече нормално бързо, така се и изразявам и се чувствам добре.
С тази депресия съм от около половин година, а гореописаното състояние е от по-скоро, но имам чувството, че с времето ставам по-зле...
Благодаря предварително за мнения по въпроса ми.
|
Кошмар
