Това ти е насадено от майка ти - тя сигурно е тревожна жена, обгрижвала те е , амбицирала те е , но ти може да се чувстваш виновна, че не си осъществила на 100% нейните мечти. това чувство е въплатено в тебе - щом казваш, че имаш всичко, достатъчно за едно добро съществуване, то тогава би могло да се търси някакво вътрешно напрежение - незадоволена потребност - от внимание от съпруга ти, от признание, че си постигнала най-доброто за госдините си и т.н. Помисли си, не се страхувай,че някой ще те обвини ако успееш да назовеш от какво всъщност имаш нужда, за да се чувстваш изпълнена с желание за по-нататъшно развитие... Българския ми е лош, но ти ще ми простиш. Преживяла съм силно тавкова усещане, сега обаче най-голямото удоволствие е поотрасналото ми семейство , приятелите, а реализацията я имам, но съпруг ът ми не признаваше - сега вече казва "Горд съм с теб. Това, което ти направи, аз никога нямаше да се справя. Твоите битки ми се струваха безсмислени... Но сега, като виждам колко важно е било за тебе, как се чувстваш ти, сега разбирам защо си гледала нас по цели нощи - готвела, перяла и защо осъмваше над книгите". той казва: " Пия за теб. Аз искам да ти помагам". Майка ми беше възпитала ,у мене един духовен, мнителен, недоволен индивид. Аз а обичам, признавам, че го е правела за добро, за да ме предпази, но...престрадах сама самовъзпитанието си. Сега съм на 40. Хубава като момиче /така казват моите приятели, доказва го и съпругът ми/, успяла не, но успяваща, защото имам увереност и осъзнах потребностите си. Успех.