Случвало ми се е. При мен беше малко по-тежко - чувство че съм в затвор, от който сякаш не мога да избягам, за да заживея този, който още не познавам какво представлява и който душата ми иска истински.

Според мен това което може да ти помогне е да намираш начин да оставаш сама. Време само за теб с максимум свобода от очаквания от хора и "отговорности". Тези моменти ти трябват, за да се заслушаш в себе си и да се "откриеш".
Това е важно, тъй като ако душата не се чувства добре, нищо външно не може да помогне. Външните неща трябва да са нещо като следствие от вътрешното.
Та, ако можеш да заминеш някъде на специализация сама. Или да се отделиш малко да поживееш сама (но за това трябва много разбиращ партньор). Ако професията ти е свързана с много напрежение и контакти с хора, ако имаш възможност да замениш с нещо по-"усамотено". Да се отделиш за малко от стари познати и роднини (за това чужбината е най-добре), тъй като старите връзки дърпат в стари коловози. Това не значи да загърбиш скъпите ти хора. Означава изграждане наново на старите връзки. Това може да бъде много вълнуващо и за двете страни, тъй като и двете имат възможност за промяна и след промяната е дори по-хубаво.
И т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите