|
|
| Тема |
 А сега ми кажете |
|
| Автор |
l Shit You Not. (hmmm) |
|
| Публикувано | 28.08.07 20:14 |
|
|
|
защо правя така.
Напоследък (последните няколко седмици) всеки път когато някой ми каже нещо тъжно/драматично/morbid (например как някой е умрял/се парализирал/етс) ми става ужасно смешно, още повече ако аз разказвам (и не мога да си доразкажа). В смисъл осъзнавам че е гадно и тъжно и тн и не е някаква лека нервна усмивчица ами се превивам от смях за няколко минути абсолютно неконтролируемо. Опитвам се да се здържа, но в повечето пъти просто не успявам и се обръщам на другата страна от шашнатите хора и си се смея на глас щ
пс. Аз по начало имам доста черен хумор, но не ми казват смешни неща от типа на "колко бебета трябват за да боядисаш стена - зависи колко силно ги хвърляш" ами истински тъжни истории (вчера например разказвах как майка ми намерила мъртво коте в мазето (което е ужасно, аз обожавам животни още повече мънички) и пак почнах да се хиля като кукундрел).
Редактирано от l Shit You Not. на 28.08.07 20:17.
| |
| |
| 
|
|
