Здравей Хаберче,

Не мисля, че можеш да направиш нещо конкретно при тези обстоятелства, но не се притеснявай, времето наистина лекува. За такива травми трябва истински специалист, а се съмнявам, че в България имаме такива все още.

Синът ми от малък беше много жизнерадостно дете. По телевизията даваха "Шато Валон" ако не греша. Имаше една сцена, в която Ковалик избесня, започна да крещи, събаряше и обръщаше мебели. От този момента нататък детето ми започна да се страхува от силен шум и от тъмното. Познаваше филма от първата нота на музиката, с която започваше или от един-два кадъра и започваше да вика "Ковалик, Ковалик" и плачеше да спрем филма. На нас ни беше смешно и дори забавно, че едно дете на 3-4 годинки реагира така, но с времето забелязахме, че страхът му излиза от нормалното. Ляхме му куршум, водихме го при психотерапевти - не помогна. Една от психотерапевтките (дипломиран психолог) ни обясни, че той бил от избранниците на извънземните и понеже бил още малък, контактът с тях още го плашел!?!? Докъм 10-тата си година спеше само на светната лампа и след това полека-лека се нормализира. Сега е мъж на 20 и не проявява необичаен страх. Дори напротив, много обича бурно време с тежки облаци и вятър, а също и да се разхожда по нощна София (не прекалява). Може би някой психолог ще каже, че това е вид компенсиране на страха и може да е прав, но за мен е важно, че момчето ми си реагира съвсем нормално на окръжаващата го среда.

Послушай какво ти казва Ра. Може да опиташ с психотерапевт, но не се задълбочавай много и не се притеснявай, нещата ще си дойдат на мястото. Само подкрепяйте детето си и не се опитвайте “насилствено” да го отървете от страха. Знам, че понякога е уморително да се съобразяваш със страховете му, но е много по-добре отколкото да му креснеш: „Лягай и заспивай!”

Успех!