Аз съм жена и моето дете е най-голямото ми съкровище,НО..ние хората не сме съвсем еднакви и това,което важи за мен,неважи непременно за теб..И на мен нещо ми липсва,макар че,ако ме познаваш ,ще се възмутиш,защото водя необикновен живот,за който мнозина биха могли само да мечтаят-опитах свободата,но тя не е нещо,което ще ти носи само и само щастие..Тя си е също толкова трънлив път,колкото и НЕсвободата...Да имаш избор ПОНЯКОГА е по-трудно ,отколкото да нямаш,защото ти взимаш решението,правиш избора,а това е отговорен момент,преценяваш рискове и т.н.,но знаеш,че отговорността е основно твоя,а не,че обстоятелствата в живота са те поставили в ситуция и нищо не е зависило от теб..Смисълът на живота е в Пътя,който трябва да се извърви доЩастието,а то е нещо непостижимо,тъй че ще трябва да се задоволим с РАДОСТТА и опианението на момента и да спрем да се борим с болката,защото тя също е неделима част от радостта и щастието..Абе ин и ян,нали?