|
|
| Тема |
 смисъл на животът |
|
| Автор |
2Kona (това омагьосва) |
|
| Публикувано | 30.07.07 15:16 |
|
|
|
Някой е казал , че в момента в който си зададеш този въпрос си загубил смисъла но напоследък разсъждавам на тема живот и смисъл на същия , неминуемо всеки разсъждава на тази тема аз мисля следното: жена съм на 26 имам почти всичко за да живея нормално , семейство , приятели , работа , уча, само че не се чувствам удовлетворена , Нямам никакво желание за дете напротив наложи ми се да гледам едно 2 дена и бях на ръба на нервна криза като го връщах а преди това даже си мислех , че закъснявам...чувствам се така сякаш попилявам себе си заради всички около мен за които постоянно е нужно да правя нещо в работата или в къщи било то и присъствието ми само, но е важно за някой някъде и ако не го осигуря той страда например..обземат ме страхове , че ще остарея без да съм се чувствала напълно свободна и щастлива...вероятно всеки ги има тези страхове и мисли но наистина не ми се иска да постъпвам така със себе си а в същото време не знам какво да направя не мога просто да избягам а и реално нямам никакъв проблем в къщи нито в работата , и хоби имам и то ме прави щастлива но очевидно не е достатъчно или причината си е в мен и мозъка ми, или както казват хората от скука си измислям проблеми но този панически страх , че животът ти се пропилява и че няма връщане назад нормален ли е и как го преживявате?
| |
| |
| 
|
|
