|
Не си написала от къде си, за да ти кажат тези, които знят, при кой добър психолог да отидеш.
НЕ знам как са те лекували до сега, нито защо и кога се е появил проблема ти, НО трябва да си дадеш малко повече време, за да изчезне. По принцип ти трябва от една до няколко години, за да отшумят напълно такива усещания и да възстановиш горе-долу пълноценния си и нормален начин на живот. Не се насилвай, имам чувството, че си някак припряна, защото те измъчвт мислите какво не ти е наред и на къде отиват нещата. Успокой се, не звучиш като луда, а като паникьосан и да, леко изтрещял /стресиран/ и объркан човек
По-добре потърси съвет от GP-то си, ако не се сещаш за др вариант, а наистина имаш нужда от още терапия. Или хм, поговори си с някой близък, пред който можеш(!) да се отпуснеш и на който имаш голямо(!) доверие (знаеш, че няма да усжложни нещата като, в изблик на топли приятелски чувства, се юрне да решава проблемите ти на кафе с още някого след това.. не за друго, а защото е неприятно и само допълнително ще те натовари!) Макар, че си има хора.. и Хора, някой може да се опита да ти стовари свойте си възгледи, с което да ти попречи да се разбереш и приемеш собственото си състояние.
Не съм сигурна, че те схващам относно това - "Все още ме е страх да започвам нови неща, заради това да не се появи мисълта, че това не се случва на мен." ПРедполгам, че си имала в предвид как в нищо не си сигурна, как не знаеш за какво и на кого да вярваш, кое е истина и кое заблуда.?? Така ли е?
Абсолютно неочаквани промени (обрати) се случват често, и на всеки. Живота си е понякога едно голямо изпитание и някои неща е по-лесно просто да ги приемеш и да продължиш напред. Пък обяснението им - когато дойде, дойде. Ти имаш нужда от повече сигурност в момента, а не от големи промени, вярно е . Както е вярно и това, че промените стряскат дори и най-самоуверените и спокойни за себе си хора.
НО трябва да знаеш, че страха от откачане е нормален страх в някакви граници, както и страха от смъртта няпример и е нормално да го изпитваш, след като се тормозиш от въпроси какво става с теб и нямаш отговорите, които СЕГА са ти нужни. (пък в Положителен смисъл е - откачане от нещо за което си болезнено закачен, т.е. свобода)
Не си дала много информация, но наистина имам чувството, че няма да полудееш. Звучиш ми сякаш си в състояние, в което всяко "конкретно" е по-добре от всичко останало "неясно" и се мъчиш да разчупиш черупката, но те е страх.
По добре не чети за болести, не се тревожи излишно, дори и най големите спецове в тази наука - не се лекуват сами .
Бих ти дала още само един, последен съвет, но не ная дали ще го приемеш , предвид това, че те е страх точно в момента да започнеш нещо ново. Ако страха е само от по-сериозните промени - помисли си да започнеш някакъв спорт. Това е най добрата само-терапия, която можеш да си измислиш. Без само-поставяне на диагнози, а следователно и без страх, че нещо не ти е наред. Ще се разсееш, ще запълниш част от времето със здрави, безопасни за теб и уплахата ти от самата себе си мисли, а ако постигнеш и някакъв дори и мъничък напредък - ще изпиташ удовлетворение от себе си!!
(Аз, в моята подобна фаза от живота ми - се пробвах първо със йога. Допадна ми залата - една такава светла и просторна.. човека който показваше упражненията също много ми допадна. Беше поне на 60 години, представи си! обчаче умееше да обяснява, само ми повтаряше да "не се вълнувам", щяло от само себе си да се получи след няколко ходения и дишането и всичко останало.. Само че ми омръзна да дишам дълбоко и да Ом-кам, затова си избрах друг спорт - спортно катерене. Много ми е трудно и все още, но се запалих ужасно и вече за друго не мога да мисля , даже спестявам пари за специалните им там обувки и другите неща ;)) )
Желая ти много търпение и успехи! И да знаеш, че както допускаш, че си напът да се побъркаш - така по-добре допусни и, че си на път да се отърсиш (в крайна сметка и ти самата не знаеш какво е, кое е ;)... и един ден ще се получи като не си натякваш за неуспеха от предните дни непрекъснато!
|
Re: Депресия, ПР и натрапчива мисъл [re: Aз]
