|
|
| Тема |
 Re: как се лекува социалната фобия? [re: disturbed] |
|
| Автор |
Epilogue (неочакван) |
|
| Публикувано | 15.05.07 19:32 |
|
|
|
Здравей!
Макар вече много рядко да ме удря паниката, и аз съм бая сдухан в ситуации на общуване. Точно като тебе, настроението ми е постоянна синусоида от екзалтирана самовлюбеност и кататонична меланхолия.
Сега съм на двайсе и пет и в сравнение с пубертета съм доста по-стабилен: в рутиинни и предвидими ситуации, където не съм подлаган под оценящия поглед на другите, си се държа съвсем нормално и не изглеждам стеснителен. Но извън тях ...
Опитай се да разделиш ситуациите според степента на притеснителност и ги опиши по-подробно. От начало се концентрирай в по-слабите ситуации (напр. общуване с роднини или стари познати), овладей ги, изгради си комуникативни навици в тях, стани нормален поне в тази област. След това минаваш на по-трудните и паниращите.
При мен тази стълбовидна метода даде някакъв резултат, включително в забележимо оплоскостяване на синусоидата, ама не съм се избавил от смотанящината си напълно. Имам огромен страх от отхвърляне и неуспех.
Тва е засега и сподели нещо по-подробно за по-голяма терапевтична прецизност от моя страна. И не си давай парите на психо-некадърници, те само чакат да хванат някой заухан за депозитен идиот.
Аре.
| |
| |
| 
|
|
