Добре де, ама защо ти си приела да играеш ролята на жертвата? Всички са го напуснали, а ти се правиш на герой. Обичаш го. Хубаво де, ама другите хора, неговите приятели, бабата...не са ли го обичали? Защо са намерили сили да го отстранят от живота си? Какво е това, което те кара да си с него въпреки всичко и да търпиш всичко това, след като не ти харесва? Защото, ако това не те притеснява, нямаше да пишеш тук. Мисля, че чувството на вина не ти е внушено за пръв път от него-ти си го имаш и той го манипулира успешно.

Имам подобен роднина. Години наред се влачеше нон-стоп у дома и тихо и напоително се оплакваше колко тежък е живота, как няма пари, работа, гладува и как на другите все им върви. Как имали връзки, или се уредили на хубава работа, един дори вземал пенсията на баба си (!). Много пъти сме му намирали работа, но в такива моменти той ставаше особено агресивен и никога не приемаше-ма вие мен за какво ме мислите???-ходи ти да го работиш това!-с тон, който точно ти внушава чувство на вина, че изобщо ти е хрумнало да му предложиш разрешение на проблемите му. Ами после-за какво ще хленчи? И тъй като всички го бяха отрязали, той идваше само у нас и постоянно-човек, който не ходи на работа има адски много свободно време. След всяко негово посещение цялото семейство се чувствахме като болни и обикновено се скарвахме. Когато се стигна до момента да кажем-престани да идваш у дома, защото не издържаме, бях поразена от преображението което стана! Очите му станаха направо стъклени и сякаш не беше той-не мога да го обясня. Подивя! Започна да чупи и да мята вещите ни, да крещи, да ни обижда по най-грозен начин,след което се омете, като така удари вратата, че отхвърчаха някакви части. Тогава разбрах собствената си глупост-през всичкото това време сме търпели и сме се измъчвали и не сме го прогонили още от началото, точно защото ни е внушавал някакво чувство на вина, затова, че ние сме добре, а той-не. Така, че бихме могли поне с компанията си да го подкрепим! По-късно този луд човек се ожени, има малко детенце. Затишието трая около година и половина. Наби няколко пъти жена си и родителите й и тя го напусна с детето. Това е. Ако разчиташ, че твоят приятел ще се промени-няма да се промени.Категорично! Въпросът е ти да решиш дали ще можеш да приемеш този товар за остатъка от живота си. А и ника, с който се представяш ме притеснява-ако ти самата се смяташ за овца, то той за какво да те мисли?