Ами основното е, че психотерапевтът е активна, а не пасивна фигура, както другаде. Допустими са контактите с тяло, има го емпатийното общуване, т.е. чувствата се превръщат в инструмент - няма я дистанцията, нещата често отиват отвъд интелектуалното общуване, на ниво емоции, усещания, чувства, допир и пр. А това - да допуснеш клиента толкова близо до себе си - е безкрайно рисково, както за него, така и за тебе, трансферните ситуации и проекциите са много по-осезаеми, съпротивите - много по-големи. Иначе подходи по време на анализа много. Тук отношенията често ппреминават отвъд социофилното общуване - интересите на клиента са винаги по-важни от нормите и правилата. За повече информация можеш да прегледаш книгите на Райх, Лоун и Бернаскони.

Редактирано от Hoвaroдин на 04.01.07 11:47.