Мобикуул,

Радвам се, че при теб нещата са добре. Аз също в момента съм МНОГО добре. Не просто НЕ ЗЛЕ, а добре. Много неща ми помогнаха.
Въпреки, че в основата си твоите изводи са правилни, ще си позволя да ги дотъкмя.

Аз не се връщам към темата за ривотрила. Спрях го преди месец и не съм изпитал грам нужда да го използвам отново, макар, че си бях дал правото да го използвам "еднократно" при нужда. Връщам се към темата си, защото ми е приятно да си общувам с хора като теб и защото поначало я отворих колкото да потърся помощ, толкова и да се опитам да помогна с опита си. Пиша в още 4 форума, които нямат нищо общо с психологията.

Това със свикването не е съвсем точно така. Аз две години в казармата не можах да свикна да ставам в 5:20. Правех го всяка божа сутрин, но НЕ свикнах. Болеше ме всеки път като чуех тръбата.
Ако този пример не ти върши работа, ще ти кажа, че в момента си кореспондирам с две момичета, които "свикват" от около 6 години и поне при едната състоянието в момента е много тежко. Как се свиква да ти прилошава и почти да колабипаш всеки ден. Можеш ли да кажеш „Майната му, ще ми мине!”?
За другото си права - трябва да "забравим" да мислим за ПР за да се надяваме, че то ще изчезне. Това, между другото е и в основата на Линден метода, който беше споменат тук. Това, разбира се е много трудно, но може би не невъзможно. От моя опит, от 100% мислене по състоянието си в началото, съм го докарал до примерно 5% в момента. Мисля го дотолкова, доколкото се опитвам да предприема всички мерки да минимизирам причините, които го пораждат и да се науча да реагирам по по-добър начин на тези причини, които не мога да премахна. Това е напълно възможно.

Права си и за ангажирането на вниманието и заетостта с работа или развлечения. Всяко занимание причинява stress (натоварване). Прекаленото подлагане на стрес, било то позитивен (купонясване) или негативен (проблеми), рано или късно води до депресивни прояви. Същото обаче се отнася и за understress - недостиг на стрес или това, което наричаме скука. Ако човек бездейства достатъчно дълго време, няма начин да не му става все по-тъпо, докато го хване истинската депресия. Не случайно, повечето затворници предпочитат да работят каквото и да е, вместо да се излежават в килията. Това за overstress и understress не са мои теории, а си го пише по книгите.

Казваш „Пълно оправяне може да има за кратко....винаги ще се намери нещо, което да го провокира отново ...” . И си права, и не си. Под пълно оправяне не се разбира безконечно щастие. Под пълно оправяне аз разбирам, когато имам сериозен проблем изникнал неочаквано, в първия момент да се стресна, да ме облее гореща вълна, да ми се поразтупа сърцето, но в рамките на няколко минути тези симптоми да изчезнат (с минимално усилие от моя страна) и да започна да мисля по решаването на проблема или неговото заобикаляне, а не да се концентрирам върху състоянието си до пълно паникьосване. Не забравяй, че преди да получим ПР всички ние сме имали страшни и тъжни моменти, но не сме оставали в тях по-дълго от „нормалното”. Връщането към това „нормално” или близо до него на практика означава пълно оправяне.

Желая ти всичко най-добро с твоя приятел. И тук мога да те посъветвам. Възрастовата разлика не е без значение, но далеч не е най-важното. Жена ми (от 24 години) е по възрастна от мен с 6 години и имаме най-добрия брак не само в сравнение с всички които познавам, но и който бих могъл да си представя.

Если человек идиот, то это надолго!