Пътувал съм със самолет над 200 пъти. В началото се страхувах само да не ми прилошее, защото много ми прилошаваше в автобус. Обсебен само от тази мисъл, нямах други страхове. С времето, като усетих, че нямам сериозен проблем с прилошаването, имах отделни случаи, когато ме беше страх да не стане нещо със самолета. В общи линии този страх беше в рамките на нормалното и не се проявяваше често. После изпитах леки клаустрофобични притеснения. Сядах до пътеката, където освен, че има малко повече място за краката, има и пространство от едната страна (не се чувствам заклещен), а и дълъг хоризонт напред по пътеката, който ми създава усещане за повече пространство. Още по-късно установих, че и трите - прилошаване, страх и клаустрофобия при мен най-малко се проявяват когато седна до прозореца. Гледката навън освен, че ангажира вниманието ми, ми дава и чувство за простор.

Преди близо година направих силна клаустрофобична криза в хотел в чужбина. Обадих се на познат психотерапевт как да се справя в самолета.
Даде ми три възможни способа:

1. Да си взема малко успокоително (винаги си нося деанксит при пътуване).
2. Най-сигурния и 100% решаващ проблема способ е да се предадеш на страха. Да се самоубедиш, че го приемаш. Казваш си „Каква толкова може да стане? Да припадна – е, все някой ще ме свести. Да ми прилошее и да повърна – случвало се много пъти в самолет, голяма работа. Да се задуша и да умра? – ами ще умра, щом така ми е писано. И без това все някога ще умра. Значи може и да е сега.” Ако успееш НАИСТИНА да повярваш в това – спасен си. Страхът изчезва. Механизмът е следния. Страхът е страж на организма. При опасност, той те кара да вземеш бързо решение „Бий се или бягай!”. В случая на обаче няма реална физическа опасност (не получаваш реален инфаркт). Тогава мозъкът се шашка – от какво да бягаш, няма реална заплаха. С какво да се биеш – пак няма релна заплаха. Нивото на адреналин се покачва (сърцебиене, ускорен пулс, изпотяване, схващане на мускули, топка в стомаха, виене на свят) като подготовка за битката, но тя няма как да се състои, защото противникът е само в твоето въображение. Нивото на адреналина не може да се поддържа високо безкрайно дълго време. Обикновено до половин час то спада, кризата вече не е толкова остра, но осатва умората (свития стомах, треперене, неравномерно биене на сърцето) и напрежение в очакване на следващата атака. Ако в този момент ти можеш ИСТИНСКИ да се предадеш, предизвикателството „Бий се или бягай” отпада. Ти си се примирил със съдбата си. Хубавото на това е, че най-вероятно кризата няма да се повтори, защото ти вече си се предал. Като всички хубави нещо, обаче това не е лесно постижимо. Никак не е лесно човек НАИСТИНА да се предаде пред това, което му се струва самата смърт.
3. Тъй като реакцията се „контролира” от емоционалната половинка на мозъка, не се препоръчва методът за успокоение с визуализиране на приятни картини и моменти. Това само увеличава активността на емоционалната половина на мозъка и влошава положението. Трябва да се намери начин тази половинка да се „приспи”. Това се прави най-бързо като активността на мозъка се прехвърли в рационалната половина. Започваш да броиш например хората със сини ризи в самолета, русите жени, каква процентна част са плешивите от общия брой мъже и т.н. Това сваля напрежението от емоционалната половина на мозъка и кризата отминава или значително отслабва.
Номер 1 ми помогна в самолета.
Номер 3 го проверих при паническа атака. Вследствие на размишления по състоянието си, в един момент се усетих, че съм на път да се вкарам в паническа криза. Докато си го помисля, ме заля гореща вълна, стомахът ми се сви, започнах да усещам сърцето си, ченето ми се схвана. Станах и влязох в банята да се наплискам с вода, но не помогна. Тогава седнах на капака на тоалетната и започнах да пресмятам колко квадрата образуват плочките в банята. Четири плочки са пет квадрата, защото образуват един голям, а колко плочки е разликата между квадрата от 4 плочки (2х2) и следващия 3х3 и т.н. След около 5 минути всички симптоми изчезнаха напълно. Тръгнах да си лягам, но ме беше страх, че пак ще се замисля и атаката ще се повтори. Легнах си и веднага започнах да пресмятам каква е разликата между квадратите на последователни числа, например 3х3=9, 4x4=16, 5x5=25. Разликата е 16-9=7, 25-16=9 и т.н. Значи, ако започнем от 1, разликата в квадратите и 3, 5, 7 ,9 ..., т.е. последователните нечетни числа. Това ми се видя интересно и започнах да мисля как бих могъл да си измисля система за лесно изчисляване на вадратите на числата.... Заспал съм без да усетя и нямах никакви проблеми. На другата сутрин си бях съвсем добре.

В общи линии цялата идея е да се накара мозъка да се съсредоточи върху нещо друго. Ти можеш да си намериш и по-добри варианти за съсредоточаване.

Успех!

Если человек идиот, то это надолго!