Не, аз не оспорвам, че може би има идентичен модел м/у програма и психика, но тази програма би била огромна, сложна и изпълнена с най- различни (стандартни и нестандартни) методи за решаване на различни задачи.

Лошото е, че човека е леко глупав, да направи програма, толкова наблъскана с алгоритми, че да може да взима решения въз основата на някаква база данни (айде, за бд-то ще се съглася, че може да се направи, въпреки че ще има компромис със скоростите :)).

Ти опираш и на едно друго ниво- запаметяване. Мислех да поровя за "паметта на материята" преди време, но се оказа доста сложна задача.

Естествено, психиката не е нищо повече от свръхкомплексен механизъм с множество различни фактори, условия и методи за решаване на дадена задача.

Но не. Това е грешно. Това е по- скоро мисълта. Моментната мисъл на човека за дадена ситуация.

Ако трябва да имаме предвид точно психика- то това би следвало да е процента на различие при вземането на решение спрямо два или повече различни индивида. Значи ако аз и още един човек мислим идентично, следва, че психически си приличаме и по- лесно бихме общували, поради което по- лесно ще си допаднем.

Но има и хора, при които работят различни "датчици" и те по различен начин интерпетират едни и същи данни, къде грешно, къде правилно... С тези хора се спори, караме се с тях и т.н., защото с тях се борим за различни неща. Което е нормално.

Примерно ако аз споря с един депутат (корумпиран) и той ми вика, че е по- добре да се продаде някаква магистрала, аз ще споря с него. Защото предполагам, че ще си сложи % в джоба и ще ме прецака.

Начинът да се решат подобни казуси е да се устанофви предконфликтната ситуация и да се разгледат нещата в дълбочина, да се поставят необходимите параметри, за да имат страните сигурност за единодушие в крайния резултат. Но това се чете по социология и се нарича Конфликтология.

Така както сме я тръгнали, няма да ни стигне цяла вечност да наредим пъзела, който гради личността.

Затова реагирах и малко по- остро на моменти от първия ми пост ;)

И може би, все пак, най- важното е, че при наличието на цялата тази информация, човекът, мислейки, греши. От множеството заключения, които прави, някои са грешни. Именно на този процент грешка в решенията ни се гради личността. На това се дължи и индивидуалността на човека, което е едно много хубаво качество :)