Пепа,
Ако ти се занимава, прегледай пак постовете ми. Не твърдя, че заболяването ми е на био основа, по причина на доброто ми материално и семейно положение. Няма такава връзка. Описах благосъстоянието си само за да покажа, че депресията ми не се дължи на много разпространените напоследък в България фактори, като това, че хора, които са се считали за добри специалисти в близкото минало, сега прехранват семействата си като карат такси или продават примерно вестници, или че артисти от най-висока класа мизерстват материално и морално, а да не говорим за пенсионерите. Просто исках да покажа, че никой не е застрахован.

Имах две причини да отворя тази тема. Първо - да потърся помощ за спиране на ривотрила, за да не откривам отново колелото и второ да споделя опита си с други хора, на които тази дискусия може да е от полза. За мен поне ползата е видима. Откакто започнахте да ми отговаряте, състоянието ми се подобри забележимо. Причините са няколко: срещнах разбиране и желание да ми се помогне; аз самият се надявам да съм бил полезен; получих конкретни съвети – връзка към двама психотерапевти от когнитивно-поведенческата школа, които пасват на моите представи за по-нататъшно лечение.

За липсата на магическо хапче спор няма. Ако имаше такова, световните звезди на шоу бизнеса (според мен те също принадлежат към хората податливи на депресия) нямаше да хвърлят хилядарки по разни клиники и да се връщат в тях през година.

Колкото за това, че търся еднопосочно решение, не си права. Аз много обичам да давам опростени примери. Помага ми сам да разбера това, което се опитвам да обясня. Та ето ти пример:

Ако човек получи инфаркт, най-важното е максимално бързо да се приложи традиционно медицинско (медикаментозно или дори оперативно) лечение. Едва след като по този начин се овладее кризата и организмът се стабилизира, на болния се препоръчват диети, смяна на режима на живот, повече движение и т.н. Не можеш веднага да кажеш на получилия инфаркта: „Всичко е от пушенето, обездвижването, преяждането с мазни храни, така че ставай веднага и тръгвай да тичаш и довечера няма да вечеряш, за да свалиш килограми!”. И обратното - каквито и хапчета да пие човек, ако не промени начина си на живот, следващия инфаркт му е сигурен.

Така е и при ПР. Кризата (ако се е стигнало до такава) трябва да се овладее медикаментозно (психиатър) и след това задължително трябва да се проведе лечение за промяна на възприемането и реакцията на обкръжаващата среда (психотерапевт), защото ако това не се направи, след спиране на лекарствата (а понякога дори и без това) кризата ще се повтори и ще задълбочи проблема. Психотерапевтът е необходим като рехабилитатора при инфаркта. Той трябва да даде правилния подход, да намери най-подходящите „упражнения” за дадения човек и да ги дозира правилно, да играе ролята на стимулатор и контрольор на изпълнението, защото както получилите инфаркт от затлъстяване са склоннни да спрат упражненията веднага щом се почувстват малко по-добре, така и хората с депресивна нагласа престават да се стараят да се променят (това не е никак лесно) ако срещнат трудности или щом бурята поотмине.

Не е лесно да се намери и добър психотерапевт. Не само обективно добър професионалист, а добър за кокретния пациент. При това лечение се влиза на много дълбоко психо-емоционално ниво, а за това е необходимо да се изгради специална връзка лекуващ-лекуван. Тук е малко като при любовта – или се получава, или не. Разумът не помага много.

Колкото до твърдението ми, че при мен ПР е провокирано биологично или соматично (аз му казвам „химия” за разлика от психиката), ще се опитам да се обоснова.
Първоначалната ми депресия, която ме завладя плавно в продължение на 2-3 години и, от която излязох според мен напълно, преди повече от година и половина, мисля беше основно психически обусловена. Постепенно фактори, като преминаването отвъд границата на 40-те, рутинирането в работата, което я прави все по-малко интересна, липсата на силни мечти и планове извън ежедневните задачи, разрастващата се простотия и беззаконие, които не си в състояние да пребориш, невиждането на изход от ситуацията, правят живота да изглежда безсмислен. Това не стана изведнъж. Започна като зачестяваща липса на настроение и стигна до пълна липса на желание за каквото и да било. Да – това е психически обусловена реакция, допълнително катализирана от външни условия.
Но. Година и половина, след като съм преодолял напълно депресията, работя нормално, интересно ми е, събирам и чета книги на тема, която ме интересува, срещам се с приятели, спокойно ми е – всичко е наред и изведнъж се събуждам в два през нощта, не мога да си поема въздух, пулсът ми е 130, кръвното 150-110 (нормалното ми и в момента е 120-80) и чувствам, че „НЕЩО” ще се случи. И това не спира с часове, независимо от деанксита. Това за мен е химия. Нещо в мозъка ми в тази нощ е свалило нивото на серотонина под критичната граница. Пет-шест дни след това. Започнал съм да пия серопрам, но не усещам промяна. Тревожността и пулсът ми са високи и на моменти единстевното, което като чели ме предпазва от колабиране е ускорено ходене 1-2 часа. Не мога да шофирам, не мога да се возя в такси (на първото задръстване на светофар, платих на шофьора и слязох, за да не се задуша), не мога да гледам телевизия (звукът е намален наполовина, защото ме дразни), не мога да слушам музика, не мога да чета, не мога да говоря с хора (след 2-3 минути изпитвам непреодолимо желание събеседникът ми да млъкне). И изведнъж както си правя това, което единствено мога – да попълвам служебни таблици, които не изискват мислене а само механично съсредоточаване, та изведнъж усещам, че съм добре. „Ослушвам” се в себе си. Да, вярно е, тревожността е изчезнала, сърцето си не усещам (което си е нормално), спокойно ми е. Да, пак съм си аз. Продължавам доволен да попълвам таблицата и след 15 минути – щрак, пак ме е страх и сърцето ми бие ускорено. На това му казвам химия. Убеждението ми за химията се затвърди след като прочетох книгата на този линк:

http://www.climacterium.com/bama/bul/bookcont.htm

И накрая, ако някой изибщо е стигнал дотук, добрата новина. За последните 10 дни съм взел 3х0.125мг ривотрил, без проява на неприятни симптоми. Всъщност не спирам да го взимам само защото реших, че ще направя 2-3 седмици по 0.125 мг през два дни и тогава ще го спра.