една програма не може да се разбере себе си наистина (като онтология, а не като самосъзнание), само чрез своето програмно функциониране. тя трабва да погледне в кода си!
Онтология не значи "наистина", а предформат на оглавяване, сиреч тяло срещу главата, от което обаче не следва, че има нещо такова като "чист предформат", който един дявол знае какво представлява. Всяко означено е значещо само в акта на едно действено означаване в изказването и никога преди това!
кодът на човека е във физиката, биологията, във функционирането на мозъка. философията се самоограничава, игнорирайки възможността, на гениалното провидение, да имаме достъп до градивните си елементи и да знаем за това.
Какво значи "кодът на човека"? Аз не ти говоря за човека, а за субекта на изказването, който нарочва какво е човекът, играейки си на физика, биология, неврофизиология, антропология и каквото още си избереш. Не философията, а тъкмо науката се ограничава, твърдейки, че съществува фактическа истинност преди акта на нейното трансцендентално изказване като чиста възможност за съдене изобщо. Вярно е, че и философията е вид игра, но игра, обясняваща игровостта изобщо. И защо философите да нямат достъп до градивните елементи на това, което сме нарочили за "човек"? Не само че като всички хора имат такъв достъп, но отиват и по-нататък: те виждат, че всяко фактическо привилегирване на възможности е винаги апостериорно, т.е. че няма такава възможност, която да изпреварва живата действителност на своето изказване откъм субект. Философията, доколкото е критика на езика, а не самоцелна метафизика, не предрешава нито субекта, нито обекта в съдържанието на изказването.
в този смисъл науката е път към онтологическата саморефлексия, какъвто философията никога не може да бъде!.
Е как ще е път като науката предрешава субекта, свеждайки го до един-от-обектите? Онтологическа саморефлексия е забелязването на първата случайност (трансценденталното случване на света през формата на субект) на полагането на тяло като предформат на оглавяване, т.е. че няма такава необходимост, която да предрешава случайността на собственото си полагане/нарочване за такава.
|