Не съм сигурен кой е измислил егото, то може въобще да не съществува.
Когато спортист участва в състезание, заради егото ли го прави? Успехът е следствие, но защо той е избрал тази игра на първо място?
Децата обичат електронни игри, това е поведение, което може да доведе до вманиачаване. Заради егото ли го правят?
Музикантът се занимава с музика, заради егото ли?
Хората обичат да са с други хора, егото ли е първо или това, че просто им харесва и затова го правят.
Когато си гладен, търсиш храна, заради егото ли?
Ами хората, които са влюбени, те търсят близост и интимност с един човек, но това не е заради егото.
Парите позволяват на хората да живеят според капризите си? Това его ли е или желание за живот?
Вътрешният инстинкт да живееш, да създаваш, да рушиш, да взимаш участие поражда желанията. Този инстинкт не е его.
Его е ограниченото схващане на нещо подобно на този инстинкт. Его-то е популярно, но по-скоро като клише.
Вманиачаването е една от формите, която вътрешното желание за живот на човека приема. Не можем да разберем вманиачаването, ако гледаме на него през егото. Вманиачаването идва от по-дълбоко ниво.

Вманиачаването е свързано с мозъка. Мозъкът иска да прави това, което може. Именно да функционира. На всяка стъпка мозъчното функциониране се насочва от вътрешни механизми на обратна връзка, които са положителни (удоволствие от успешни действия) и отрицателни (избягване на неуспешни действия). Вманиачаването се случва на това ниво.

Когато се занимаваме с нещо, тази дейност предизвиква отпечатък в нашия мозък. Понякога този отпечатък е силно доминиращ: връзките, които са създадени са много силни. Как става това - най-често в резултат на силен страх, или под влияние на човек, който оказва силно въздействие над нас (положително или отрицателно), в резултат на житейска трагедия или просто в резултат на случайност. Мозъкът е пленен в тази област на мислене и колкото повече мисленето е съсредоточено там, толкова повече връзки се създават. Ако процесът започне, той може да се усили лавинообразно.

Това не е желателно в крайните си степени. Хората трябва да могат да функционират в много области. Да разпределят вниманието си и времето си. И действително, мозъкът на повечето хора се справя с това. Хората не чувстват "вманиачаване".

Може би мозъкът на някои хора е предразположен към вманиачаване, но това не е задължително. Ако някой център на мозъка е развит повече от други, например център, който отговаря за математически способности. То заради механизмите на обратна връзка, човек ще развива точно този център (защото получава повече положителни и по-малко отрицателни стимули). Външното изражение на това може да бъде избор на професия, но това не е вманиачаване. При вманиачаването има някакво много по-силно първо впечатление, отпечатък в мозъка, който продължава да връща вниманието към функциониране само в една област.

Все пак да кажем, че вманиачаването не ненормално (с негативна конотация), а е извън нормата.

За да обобщим, вманиачаването НЯМА никаква връзка с егото. Егото е клише, което върши повече вреда отколкото полза при разбирането на човека. Механизмите и причините на вманиачаването са свързани с работата на мозъка.