не стана ли ясно, че желаният, които маниакално задоволяваме са продиктувани от Егото?
да сме здрави и красиви за да ни харесват всички(ако не всички, то поне тези, които ние харесваме), да сме богати за да може да си угаждаме на всички прищевки, да сме популярни (кой където свари, сред приятели, сред колеги, а ако може и сред непознати) за да задоволяваме тщеславието и суетата си и т.н.
ако не беше така щеше ли да има толкова "драми" и психологически и психически проблеми?
всичко опира до едно хипертрофирало и ненаситно ЕГО, маниакалността е негова любима рожба
та за какво ще говорим, дали за маниакалността или за Егото все тая, кой за каквото му се говори за това да говори
ако пак не е станало ясно мога да доразвия тезата си, а искам да видя и вие какво мислите