|
|
| Тема |
 любовта си отива и не ми се живее |
|
| Автор | aparopн (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 14.05.06 13:16 |
|
|
|
на 30 г. съм и започвач да развивам социална фобия. оснжвния ми проблем е че непрекъснато ме е страх че приятелката ми ще ме зареже защото съм неудачник и не мога да й осигуря добри условия за живот. понеже последните две години прекарахме само двамата (и бяхме щастливи) сега не мога да общувам спокойно когато съм без нея. това е като омагьосан кръг. ставам все по-сдухан и тя го забелязва. от отва страхът ми че ще ме остави расте а оттам и натрапчивата мисъл че повече няма да мога да общувам свободно... откачам...реве ми се нон-стоп. не ща да взимам лекарства само ми засилват вътрешния диалог. минават ми някви кофти мисли да сложа край. оф не знам какво очаквам от това че ви пиша...живота ми е кошмар. мислех си че щом се обичаме толкова ще минем през всичко, че парите нямат значение и т.н. а сега виждам как живота уби любовта й към мен. какво да правя като съм мъж за една жена. не искам на стари години да тръгна да търся любовта отново. отсъствието на любов ме убива. единствената ми мотивация беше.
бла-бла сори че ви загубих времето.
| |
| |
| 
|
|
