Месечка мерси за отговораНе не мисля че имам нужда да съм зависима,напротив това ме убива.Аз съм един истински козирог.Обичам да чувствам че държа живота си в свои ръце.Да може би ми харесва да се грижа за човека с който съм.Но обичам и когато се грижат за мен.Т.е. 100% жена съм,със всичките кусури и хубави страни.И се чувствам достатъчно силна за да помогна на партьора ми,защото искам и на него да му е добре.Но как след като той непрекъснато твърди че аз не го разбирам,че не мога да направя нищо за него,че никой не може да му помогне.И при всяко избухване от негова страна опитва да ми обясни че аз съм виновна той да избухва.Но той крещи на всеки не само на мен,нима и другите са виновни и с какво?Напоследък почти не говорим,адски сме се отдалечили един от друг.Когато го попитам как е и т.н. той повишава тон,обяснява ми че нищо не разбирам.Когато го попитам иска ли да е с мен изобщо той дава уклончиви отговори,когато го попитам да или не той крещи.Когато аз му споделя нещо ме обвинява и ми казва е видя ли сама си си виновна.Исках да си тръгна,бях си намерила жилище даже.А той се моли,плака,обичал ме.Странното е че ми казва хубави неща само когато си помисля да си тръгна.през станалото време гледа накриво и сипе грубости.Сега се опитва да ми насади чувство на вина че аз съм виновна той да е такъв,че не го разбирам,че ако си тръгна ще се самоубие.Ей такива филми.А аз ЗНАМ че нямам вина за всичко това.Дали не иска да ме задържи защото му е удобно да има някой до него?Или защото знае че имам доста обожатели и не иска да съм с друг?Той дори беше внесъл предложението да се разделим докато той реши проблемите си,и после сме щели да градим връзката си отначало,но при условие да го чакам и да не си намирам друг.Ами то да ме прати в манастир още малко.Дали това не е чувството му за собственост,което го кара да ми вменява вина,за да не си тръгна и да продължавам да търпя и да помагам?