Здравей!Не мисля,винаги съм избягвала такива хора.Не обичам грубияните,а и никой човек преди с който съм била не е бил такъв,имам предвид грубиян.Не харесвам агресията.Моето семейство е хармонично,базирано на взаимно разбиране и взаимна подкрепа.С майка ми и баща ми винги съм могла да говоря за всичко което ме интересува,винаги сме били честни един с друг.Спомням си че веднъж преди години майка ми гледала някакво предаване за марихуаната и ме попита дали съм пробвала и дали употребявам.Аз и казах без увъртане да,че съм пробваланяколко пъти.И тя не взе да ми държи морал както би било при повечето,а каза че през 60 те и тя го е правила и няма нищо лошо стига да не ти стане навик,и стига да не го правиш пред децата си по късно.
В семейството ми винаги е имало хармония,винаги сме общували спокойно,викове и крясъци не е имало.Майка ми е на 58,а баща ми на 70,наскоро правиха 40 години от сватбата.И още са луди един по друг,още се ревнуват взаимно чат пат уж на шега.
Моят живот не е бил толкова хармоничен и щастлив както техния.Пъвият ми приятел почина когато бях на 15.А аз още не му бях казала колко го обичам и че е най страхотния на света.Тогава се научих че трябва да казваме и показваме на хората които ни обичат колко ги обичаме и ценим,защото един ден те просто може вече да не са там...След години загубих дете.С тогавашния ми приятел,с който бяхме 7 години заедно.Два месеца след това той ме напусна.След 3 години срещнах сегашния ми партньор.Та това за миналото в общи линии и за семейството.Дано не ви е станало скучно...