Щом е с теб, този човек е част от теб, неговият проблем е и твой проблем. Ако се опиташ да му помогнеш, ще помогнеш и на себе си, но за целта трябва да погледнеш на проблема така, сякаш е твой собствен (защото в крайна сметка това наистина е така). В противен случай го напусни веднага - внезапно и категорично, признавайки поражението си. Но усещам, че ти не искаш да го напуснеш. Защо приемаш, че той е винавен за нещо пред теб и другите? Ако тръгнем да търсим виновни, ще изпаднем в лоша безкрайност, толкова назад по веригата през майка му, баща му, баба му и пр. трябва да стигнем. Аз мисля, че него го дразни подсъзнателно именно обстоятелството, че всички го смятат за длъжен да се съобразява с тях, обвиняват го под сурдинка, а не правят нищо да му помогнат с един жест повече от себе си, или някакво засвидетелстване на причастност. Този човек има проблем, но този проблем не е само и единствено лично негов. Това е проблем на неговия социален статус, който не е сам за себе си, а извайван в структури и съотношения, в които участват другите и особено най-близките му хора.

Намери начин без да издигаш излишно чувството му за лична значимост, да му дадеш да разбере, че ти не си нещо различно от него, че искаш да го разбереш, че се поставяш на негово място и в крайна сметка вие двамата сте едно. Тоест - отдалечи се от рефлекса си да се ожеточаваш спрямо него и да си присвояваш правото да му внушаваш всякак, че ти си с нещо по-здрава и психически по-нормална от него. Ако смениш парадигмата на своята собствена отговорност спрямо проблема му, ако приемеш проблема, сякаш е твой собствен и без високомерие, създаващо скрито напрежение, той ще започне да се оправя.