Може да се окаже че предусещането на това което предстои, или по-точно казано - на това което "следва" понякога така се усилва че вместо с логика с емоция успяваме да осмислим много по-бързо последствията от даденостите сега, и така се осъщестява това което искаме, като в това няма нищо чудно ако сме усетили точно даденостите на реалността...

Относно странното и игрите... Сетих се за една книжка:
"Светът се нарича Дъбрава" на Урсула ЛеГуин,
макар и принципно фантастика, тя е по-скоро метафорична и освен че отразява пацифизма и антивоенните настроения от 70те, е базирана и на представата за народност която цени много повече сънищата от реалния живот, такива е имало в архипелазите на Тихия океан (това го помня от "след"говора на книжката), разбира се, взет е за пример само идеята и на практика на съвсем начисто и направо в друга планета Легуин описва общество където на практика сънищата са основния култ и смисъла на съществуването.