Познавам такъв човек - винаги мила и усмихната, готова да изслуша това което те мъчи и да се съгласи с твоето мнение. Смятах, че сме близки и приятелки даже. Но когато забелязах същото поведение спрямо други, по-малко познати хора започнах по-сериозно да се вглеждам и всичко почна да ми се струва някаква поза - позата на добричкият, изслушващ тип човек, който не взима отношение почти по-никакъв проблем и когото всички харесват, човек който не повишава тон и не се самоизтъква, а оставя другите да говорят за него колко е добър, приятен и т. н. Не ми беше нужно много време, за да забележа, еднаквото отношение към различните неща, които понякога даже изгреждат взаимоизключващи се, но винаги посрещани с усмивка, кимане с глава и нещо от рода на "какво да се прави, такива са нещата". Напомняше ми на приказката " каквото прави дядо, все е хубаво". Момичето е добро за себе си, харесва се на много хора, миличка и приятна на вид - сини очи, къдрава русокоска, но близки приятелки няма, само епизодични. Често оставя другите да говорят вместо нея, дори и като говорят нещо което не е истина, но е положително за нея, не отрича, само се усмихва.
След тези ми наблюдения изведнъж се хванах, че мога да предскажа какво ще каже следващата минута. Сега само си кимаме и се усмихваме една на друга и сме в чудесни нищо не значещи отношения.