Прочитайки написаното от теб, лично аз, като “псевдоинтелектуалка”, която мрази чалгата, стигам до следните елементарни изводи:
Първо, че ти се считаш за ИСТИНСКИ интелектуалец.
Второ, че чалгата е любимата ти “музика”.
И трето, че изпитваш потребност /може би неосъзната/ да се самоубедиш в съвместимостта на първото с второто.

Е, лесно бих могла да докажа – не на самия теб, разбира се, - че упоменатата по-горе съвместимост е просто невъзможна. За целта би било достатъчно само да изръся тук текстовете на два-три чалга-“шедьовъра”, но... Не ми се занимава с това. Пък и волно или неволно, всеки ги е чувал. И всеки е виждал идолите на чалголюбителите, и всеки е бил свидетел на вулгарното кълчене, на тъй наречените “гюбеци” и прочие, които неизменно придружават подобен род музикални изяви.

Освен това, така както си “разработил” съжденията си, излиза, че един наистина интелигентен човек просто не може да мрази този вид музика. И да, такъв човек едва ли би изпитвал каквото и да е чувство към нея, ако не му беше НАТРАПВАНА отвсякъде...

Канех се да пиша повече, но май няма смисъл. Затова преминавам направо към твоето заключение:
“Лечението на синдрома "чалго омраза" е трудно. Затруднява се поради факта, че почти всички носители на тази болест отричат, че се нуждаят от лечение.”

А аз бих добавила:
“Чалголюбителството” пък изобщо не подлежи на лечение. Уви, няма лек срещу простотията, примитивизма, низките страсти... или най-общо казано, срещу “войнстващата” бездуховност. Която обаче, забележи това, винаги е с непоклатимо високо самочувствие. Защо ли?