Лошото на българската образователна система е, че продължава да налага по манипулативен начин на българските студенти подхода в мисленето "или-или".

Светът се развива с темпове в геометрична прогресия, които не само правят несъстоятелен подобен подход, но направо и фиксират мисленето върху остарели възгледи с ранг на свръхобективни истини, след като Времето непрекъснато отрича и отхвърля подобен подход.

Според съвременните клонове на много научни направления и главно в приложните им аспекти, все по-голямо внимание се обръща върху въпроса за възприятието и изграждането на интерпретационни системи върху неговата основа. Т.е. всеки човек е способен на уникално възприятие. Възприятийните импулси, които той приема от заобикалящия го свят се интегрират в интерпретационна система, която можем да наречем "карта на света" или социума.

Но кой знае защо, всички забравяме, че картата не е самата територия. Т.е. нашите интерпретации, във вид на ценностни системи, мироглед, теории, концепции, хипотези са всъщност "социалната карта" на света, а не самия свят:-)))))

В този смисъл, каквотато и теоретична система да сътворим тя е и вярна и не вярна, т.е. прави са и тези, които казват, че и твете тези са верни и другите, които твърдят, че и двете тези не са верни..

При това положение моят съвет е да си избереш една теза, която да звучи основателно за теб и да се опиташ да я обосновеш от няколко различни гледни точки, като се позоваваш за всяка от тях на посочените различни източници и автори. Накрая би могъл да синтезираш, обобщиш разгледаните аргументи и да излезеш с нова теза!:-))) Която, бъди сигурен няма да е с нищо по-малко основателна, защото ще съдържа собствениата ти уникална опитност, отпечатък и заряд!