Познавам един истински мъж. Той е всичко, от което някога, някъде, бих имала нужда, всичко, всичко.
Той е съвършен. Възхищавам му се. Обожавам го. Обичам го.
Не сме заедно, рядко се виждаме.
Искам да му дам цялата подкрепа, на която съм способна, искам да му помагам и да го поддържам, в каквото и да е, по какъвто и да е начин, колкото ми позволи.
Но той се е затворил вътре в себе си. Може би си мисли, че ще искам нещо. Нещо, което той не може да ми даде.
Но не е така, аз искам само да му дам подкрепата, от която се нуждае.
Знам за дълбочинните чувства, за които говориш. Изпитвам ги към този мъж.
А той е затворен в себе си, не ме допуска, издигнал е стена...
Случвало се е и да ме нарани. Но не се сърдя, единственото което искам, е да мога да му помагам. Колкото и малко да ми разрешава, колкото и малко да мога. Не знам защо е толкова затворен за мен, не знам. Може би разбирам причините му, може би. Приемам ги, и не искам нищо.
Просто искам да знае, че съм тук, и съм до него.