Намирам много общо между това, което пишеш за себе си, и това, което изпитвам и аз. Разликата е, че аз съм принудена да общувам с хора, тъй като работата ми е свързана с обслужване на клиенти. Обаче, ако не ми се налага, не обичам да контактувам с никого, освен със семейството ми. Събиранията с познати и роднини ме измъчват. Още повече ме измъчват настояванията на околните, че трябва да общувам с хора, да се събирам и да излизам. Никой не може да ме разбере, че компаниите не са удоволствие, а изтезание за мене.
За себе си съм стигнала до извода, че това състояние е някакъв вид депресия. Освен че не намирам достатъчно сили да се променя, напоследък нямам и особено желание. Като гледам какви са взаимоотношенията между повечето от колежките ми / работя в изключително женски колектив /, как уж са приятелки, а си говорят зад гърба една на друга, и ми минава съвсем желанието да се сприятелявам с когото и да е било. Повечето мъже пък определят отношението си към жените главно възоснова на външния им вид, и за съжаление в много случаи са и много по-злостни клюкарки и от жените. Така че предпочитам да имам само познати, които да стоят на достатъчна дистанция от мене, отколкото да се сприятелявам с някого, и впоследствие да се чувствам обидена и предадена, както ми се е случвало в тийнейджърските ми години. Може да не е съвсем нормално такова поведение, но пък не намирам за нормално и това, да се събираш с други хора, само за да злобееш и одумваш някого, както и да демонстрираш някакво превъзходство, все едно в каква област. Ако това е "нормално общуване", аз казвам - Не, благодаря!
Извинявам се за дългия постинг, без конкретен съвет за помощ, но ми се щеше да знаеш, че не си бяла лястовица, има и други като тебе, ако това разбира се може да ти бъде някаква утеха.
Ако не отричаш алтернативни методи на лечение, пробвай с цветните есенции на д-р Бах. Намери си книга, или лекар, който да прилага този метод, есенциите лекуват различни "отрицателни" чувства като отчаяние, безпомощност, нерешителност и т.н.т.
Обичай себе си и винаги бъди на своя страна, защото иначе няма кой друг. Успех!