O
Нима "липсата на оценъчно отношение" е "примирение"?!
... ренесансовите хора.. не ги знам как са мислили, ама ако са мислили така...значи предпочитам да съм демоде.хи хи
Виж ся...
"Липсата на оценъчно отношение" си се отнася пряко към възприятието.Става въпрос за това, да се не натоварват емоционално факторите, защото тогава те се превръщат във всичко друго но не и във факти.
"Примирението" от своя старана, отдавна е преминало етапа на чистото възприятие и се отнася до подхода относно Действието..или липсата на такова, което е отново подход, но пасивен.
Демек..отношението обуслявя действието или имаме познатото S-R(Стимул-Реакция)В случая S=начина по който възприемаме стимула(приемаме да бъде без оценъчно отношение, т.е необременено от емоционалните наслаги на личността(често пъти болезнено разкривени).На тази база се надяваме да сме с една идея по-обективни по отношение на Реалността, и в следващата крачка, отношението ни към нея отразено в действие..
Оценката на фактите винаги е с емоционален оттенък поради простата причина че имаме вкоренени схми на мислене( т.е. нещо като хардуер с помощта на който работят програмите в конкретната ситуация),които обаче имат едно основно и същностно свойство-СУБЕКТИВНОСТ , а като добавим и субективността, която произтича от действащите по свой си маниер програми..кашотината ставя абсолютна.