Здравей!

Във връзка със склонноста за разхвърляност, се сещам за придобилата огромна популярност психоаналитична типологизация на личността с оглед на психосексуалното й развитие в т.нар. "анален стадий" (втората и третата година) - анално-задържащ (anal-retentive) и анално-експулсивен характер.
Първият тип хора са подредени, педантични, последователни, често и стиснати; вторият - обратно. Основната идея в тази типологизация е, че анално-експулсивният тип поведение е обусловено от реакцията/протеста на детето (и порасналия) срещу родителската/социалната забрана за дефекация (и всякакъв друг тип извън-конвенционална експресия) извън отредената за това територия (тоалетна - за дефекацията; карнавали, дискотеки и стадиони - за другите видове първична експресия). Между другото, някои детски психолози твърдят, че вторите деца в семейството са по-склонни към анално-експулсивно поведение, в сравнение с първаците.


От нещата, които посочваш, бих разделил условно проблема ти на три части:
1. Имаш висока потребност от постижения;
2. Никога не можеш да подредиш последователно, трайно и ефективно вещите и дейностите си;
3. Чувстваш се виновна (поне пред себе си) от тази самовъзпроизвеждаща се (циклеща) неефективност в живота ти;


Това разделяне на проблема и - което е по-важното - представянето в тази последователност на частите му, дава друг аспект за интерпретация. От тази гледна точка твоята неподреденост може да се разглежда като изместена (т.е. насочена не към източника си) десадаптивна проява на неудовлетвореността ти относно това как значимите ти хора (и въобще околните ти) не те ценят, харесват, одобряват и подкрепят достатъчно (колкото заслужаваш "всъщност"). Трайната ти неподреденост и непоследователността ти в различни области може би е тъкмо протест срещу това възпримано от теб недооценяване от околните на теб самата и на направените от теб неща. Ти искаш да се докажеш пред тях и пред себе си, но не приемаш играта на дребно, искаш нещо по-величаво и монументално и затова незаслужено пренебрегвш разумната стратегия на постепенно натрупване на малки постижения чрез последователното изпълнение на сами по себе си незначими и непълни дейности. Всичко или нищо! Казано по друг начин, ти съзнато или неосъзнато чрез стихията на творческото рабърквачество се стремиш спонтанно да нацелиш някоя печеливша случайност, някоя неподозирана супер-успешна, триумфална подредба, която съвестното изпълнение и напасване на досадните малки елементчета никога не би ти донесло (с това е свързано и твоето събирачество, осигуряваш си ресурс, който в светлото бъдеще ще бъде реализиран успешно). Макар да осъзнаваш, че по силата на разумното пресмятане на житейските вероятности, това твое поведение по-скоро ще ти навреди, ти, все пак, не искаш да се лишиш от тази възбуждаща творческа неопределеност, не ти дава сърце да се откажеш от тази опияняваща надежда за предстоящия спонтанно връхлитащ те успех. Картината допълнително се влошава, когато извън тези полуеуфорични състояния на очакване и фантазии се редуват с моменти на отрезвяване и осъмняване; както и с още по-чувсвително възприемане на това, че си се минала и е можело да направиш нещо мн. по-сполучливо и ефективно. Това повишава вероятността околните наистина да почнат да не оценяват докрай качествата ти и така цикъла се завърта.

Тези два аспекта на опита за обяснение ("анално-експулсивен характер" и "фантазно свръхочакване") на проблема ти, разбира се, могат да се разгледат и като взаимодопълващи се, но до голяма степен са пресилени, спекулативни и прекомерно обобщаващи.

Все пак те дават някакви посоки за това, какво би било добре да направиш, за да намалиш и да се отървеш от проблема си.

1. Опитай се да го формулираш пред себе си и пред близките си (можеш дори да си водиш дневник само за този проблем); това е изключително важно, защото след като ясно и отчетливо кажеш "Да, аз имам проблем, той ми пречи и ще ми пречи още повече занапред", след като опишеш и така по-ясно осъзнаеш ежедневните ситуации, в които твоя "порок" ти е нанесъл някакви вреди или е осуетил е някакви добри възможности, ще можеш по-уверено да пристъпиш към премахването му; тъй като всеки път когато пак те връхлети експулсивно "вдъхновение" ти вече по-лесно ще го свържеш с ясно формулираните му вредни последици и по-трудно ще ги омаловажаваш.

2. Опитай се да преосмислиш целите и амбициите си; това не значи да престанеш да се стремиш към по-доброто и по-качественото, а по-скоро да не пренебрегваш нещата, които не са "най-качественото", да започнеш да ги възприемаш като необходими стъпки към нещо много по-добро, отколкото ти дава сегашното състояние на неподреденост. Това ще направиш по-ефективно ако
3. не се чувстваш виновна всеки път, когато след хвърляне на усилия и губене на време не постигнеш очакваните резултати; Определи си за всяка дейност една буферна или неутрална зона, която е между неуспеха и успеха и ще установиш, че много от неуспехите ти попадат тъкмо в нея, което значи, че се натрупват като малки успехи.

4. винаги сама си планирай дейностите (все пак ефективно) и следвай тези свои планове. Tака постепенно ще престанеш да възприемаш всяка органираност и подреденост като нещо външно натрапено ти и наказващо те и все повече ще съзираш свободата като организирано управление на себе си.


Надявам се да съм ти бил полезен поне малко, не възприемай буквално всичко, което писах в първата, "диагностичната" част от този постинг, както сам се иронизирах - това са попресилени опити за обяснение, но и те могат да дадат ценни насоки за положителна промяна.

Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите