Ужас! Все едно че за мен говориш. Тая свръхчувствителност понякога превръща живота ми в ад. Иска ми се някак си да я затисна, да не мисля, да не "цикля"... Повтарям си по хиляда пъти, че това е тъпо, че всъщност НИЩО ОСОБЕНО не се е случило и т.н. Но не помага. Даже си мисля, че може би имам много здрава психика, щом досега не съм полудяла с това емоционално бреме, която май си е по рождение.
Наскоро пак ми се случи да преживявам като катастрофални разни сами по себе си незначителни нещица. Писна ми и взех от аптеката едно лекарство - "неуролакс". То е от рода на лексотана, но го продават без рецепта и твърдят, че е безвредно, не води до пристрастяване и прочие. Взех вечерта едно хапче и спах като човек, а после целия ден се чувствах добре - което за хора като нас означава - с притъпени емоции.
Но ако човек се занимава с умствена работа, май притъпяването води и до затъпяване...
По принцип съм убедена, че за такъв проблем като нашия не трябва да посягаме към никакви лекарства. Но за временна помощ - и само по едно хапче на ден, най-добре вечер, може да пробваш. И не всеки ден, а само при крайна необходимост, когато не успяваш да се разсееш по друг начин - с някоя хубава книга, музика... а, и кръстословиците помагат. Като че има един критичен момент и като го прескочиш, някак забравяш - колко мнооого си се "изложила" с нещо си и колко мнооого си "виновна" - всъщност за нищо си.
Обърни внимание и на друго: успееш ли да проявиш дебелокожие в продължение на няколко дни, после доста време я караш в това състояние по инерция. Може би човек някак си може да се научи, да свикне... или и аз не знам каква дума да употребя, но така де - да се научи да бъде тапигьоз. На чувствителност обаче не съм чула някой да се научи. Та в този смисъл ние сме и облагодетелствани, защото наред с гадните моменти, като ни се случи нещо хубаво или когато обичаме, изживяваме всичко така пълноценно, както другите дори не са сънували, че може да се изживее.
Пази Боже от равни хора, ако ме разбираш какво имам предвид.
Не съм психолог, психотерапевт или нещо от този род. Казвам ти само какъв ми е личният опит.
|