чудя се, вярваш ли си? сигурно си вярваш, иначе нямаше да можеш да работиш каквото работиш.
явно не се разбираме. не желая да си отварям очите! това са си моите очи. не стоя да си чопля по цял ден носа с мисли колко всичко е лайняно и каква жертва на обстоятелствата*живота съм. това си е моя светоглед и си го имам от десетилетия. какво толкова страшно има в безсмислието? защо всички трябва да са роботизирано щастливи?

познавате ли мозъка въобще или си търсите опитни зайчета? колко от процесите в мозъка са ви неясни - на теб и на колегите ти? знаеш ли, че колегите ти касапи в сащ лекуват депресии с електрошокове? а лекарствените компании там са ги погнали за неописани реакции и подкупи + вълна от самоубийства сред децата. то много лесно стана така - депресиран, пий си розовите хапченца, ако не подействат, повече хапченца или различни. все някое ще те надрога.

пак ти казвам - безсмислие не се лекува.

този разговор също няма смисъл.